30.01.2010 г.

През миглите ми



Процеждат се през миглите ми мигове,
разсипани като откъснати мъниста.
Като че ли съм изтъкана от сбогуване.
Но светлината ти по мене се разлиства.
Вървя към тебе още непробудена,
в сънливото на минало дълбокомислие,
"с отмерено от пеперуди дишане"
и с сутрешно лице усмихнато...
Понякога ще бъда прашна и безцветна,
потънала във излиняли истини.
Но знай, че вземеш ли ме във ръцете си,
ще бъде всичко друго глупава измислица.
А ти в самотните озъбени минути
заплитай нишките на моето присъствие.
Измисляй ме на тъмно в звуците
и се събуждай с моя аромат по пръстите.
Целувките ти сплитам във косите си.
И даже вятърът не може да ги вземе.
И в тебе акварелно се разтварят дните ми.
Дори когато си далеч от мене...

10.01.2010 г.

Няма да бягам

Няма къде да избягам и точка.
Пак ще съм тук на разсъмване.
Лицата на сивите хора
отново са празни от бързане.

Наум ще рисувам сърцата им,
ще им давам от своята кръв.
На парчета ще пръсна душата си,
за да бъде по-честен светът...

Никъде няма да бягам.
Тук съм, каквато си бях.
Вечер с надеждите лягам,
а сутрин се будя от техния смях.