25.03.2010 г.

Изповед

Омръзна ми от рошавото себе си,
което стиска във юмрук ръка,
но го размахва само и единствено
в лицето си пред огледалото...
И ми се ще да бъда дръзката,
присвила устни пред нечестното.
Да се разправя с него мъжката,
а не да го отмина със наведена глава.
Така и нощем в мрачните безсъници,
ще ме поглежда новото величие
и като с куката на въдица
ще ме лови както преди сънят.
Омръзна ми от кратки пътища,
където ми се пречка лесното
да се оборя пред самата себе си
и да докажа неоткритите си истини.

И още малко и ще имам силите...

19.03.2010 г.

Антикварно

Вървим по шарените улици
и ни оглеждат бляскави витрини.
А ние вътре целите горим
и светим като пламък жълто-сини.

Прескачаме се през реклами,
през тъжни и усмихнати лица.
Но всички те са сякаш неми
и чувам само твоето усмихнато „благодаря”.

И в оцветените тълпи на хората,
превръщаме се в черно-бяла музика.
Държим се здраво за ръка
в една танцуваща танго мелодия...

14.03.2010 г.

Оранжевите ми очила


Понякога по стъклата
на оранжевите ми очила
полепва прах от сивите улици,
през които пътуват мислите ми.
В тях има много черни тревоги,
които една по една се мъча да трия.
А всяка прилича на другата
и даже напомнят на зрънцата черен пипер
в лютеницата на баба,
които отделях в страни на чинията.

И когато изчистя стъклата им
отново се вижда голямото оранжево слънце
и то все така отразява усмивката ми
и запалва горчивите мисли
с портокаловия сок на лъчите си.

12.03.2010 г.

Прогноза


Дълга се оказа зимата.
Студът е напукал ръцете ми
и бавно се спуска във мислите.
Изгубвам се по бялото
на снежните преспи,
докато стана малка, далечна точица...
На леда се подхлъзват мечтите ми,
а нощем ми тракат зъбите
(не знам дали от студеното
или от страх, че те няма до мене...).
Остана ми само да чакам,
но знам че във чакане
се изплъзнаха толкова мигове,
безвъзвратно отлитнаха...

Събирам последните сили
за онзи незабравимия ден,
когато отново ще оживеят
цветовете на детското ми вдъхновение...

*Снимка: art.com

1.03.2010 г.

Бавен ден



Студени хора ме прегръщат
а в мене топлина крещи.
Безкръвни думите поглъщат
малки счупени сълзи.

Някъде във тъжното, дълбоко,
се усмихва другата във мен.
И с мислите ми литва нависоко
по-далеч от този бавен ден.