10.07.2010 г.

Вричане



Празни дни увивам в целофан
и изричам мантрата за неповтаряне.
На ръба на черното си сам.
Вричам се във оцеляване.

Кръгозорът ми от постоянни стимули
е мъглив от недовиждане.
„Вяра в неизчерпване на силите”
ми втълпява позитивното ми мислене.

Търся справяне със себе си
и разковничето за мечтаене
във мъглата от препятствия.
Без да ме е страх от падане.

*Снимка: art.com

4.07.2010 г.

Споменно


Небрежно съм разхвърлена във спомени.

Във гонене на празни словосъчетания,
като да „свърша невъзможното”,
се сблъсквах само с мрачни главоболия.
Измъчвах се в опитомяване
на непослушното си себе си
особено когато бе наоколо
за теб каквото и да е напомняне.
Побърквах се от сивите си понеделници
и полуделите си вече петъци.
Единствено живеех в грешките,
които бях направила от искане.

Сега, когато е отминало,
изглежда прекалено ясно.
На рими хиляди
един от друг били сме...

*Снимка: art.com