27.08.2010 г.

Без колебание

Знам, трудна съм за разбиране.
Малките си проблеми
превръщам в премеждия,
а пред големите трудности
се смалявам болезнено.
В минали безвъзвратности
търся части от себе си,
забравила, че са вече изгубени
и заменени с резервните.
Въпреки всичко обличам си вярата
и обувам ботушите,
непропускащи мрачности.
С тях ще препускам
напред без колебливости.
И, някак, повярвала в себе си,
ще се уча от грешките.

19.08.2010 г.

Понякога


Понякога съм тъжна от премисляне
и от горчиви пълнолуния,
които ме превръщат в пленница
на собствените спомени.
И често ме раняват думите,
които са се скрили зад преструвките.
Премазват ме противоречия
и ме сразяват недоизпълнените обещания.
Понякога е трудно вярването в себе си.
Като че ли не съм си в кожата,
а само наблюдавам безучастно
полуделите си полусънища.
Дори и да се търся в джунглата
от безкрайни главоблъскъници
рекуширам бавно в нищото,
намирайки единствено остатъци
от миналото пролетно разцъфване.

И знам че вечно ще се спъвам
по собственото си безпътие.
Остава ли ми друго,
освен да продължавам да съм... истинска?

*Снимка: deviantart.com

6.08.2010 г.

На 3 часа от тук


Някъде на три часа от градското тук
ни чака зелено спокойствие.
Онова място с големите слънчогледи,
за което все си говорим.
И защото всичко хубаво
се случва спонтанно,
тръгваме безповодно.
В ръцете ти е само фотоапарата,
а моите държат здраво волана.
И се смеем.
Даже надвикваме силната музика,
а смехът ни се разпръсква
от летния вятър
по горещия асфалт на шосето...

*Снимка: Ben Heine