Есенно

какво ми е на есенното аз
че ме разкъсват жълти спомени отвътре
и всяка есен ли ще е така?
боли ме там, където няма никой вече
и се стопявам в чаша вино-самота
а трябва малко време само
за да се родя отново в шепа топлина

*Снимка: deviantart.com

Петъчно

В главата ми е само бъркотията,
присъща за поредното напускане.
Като че ли съм се затворила в кутия,
а отвън се чува плашещото тракане
на прииждащите на високи токове противоречия.
Е, останала е в мен религия
от невъзможно-празни суеверия,
които ме сполитат само в щури петъци,
когато съм решила, че съм весела.
И честно казано да вярваш ти омръзва,
когато не намираш Онзи, Поводът...

На свещи

Със себе си на свещи разговарям,
а самотата ми е седнала на стола.
Оглежда се във мойто огледало
и се усмихва в него, чисто гола.
А стаята ми става някак кадифена
и се смалява топлата ми сянка.
Красиво е, защото няма нужда
да пазя най-голямата си тайна.
Че ме е страх. Че вътре в мен е тъмно
и ми е вече трудно да се виждам.
Но самотата ще ме излекува. Бавно.
Защото ми помага да се опознавам,
когато там, навън, е много страшно.