23.11.2010 г.

Нищо за губене


Понякога е нужно разрушаване,
за да си дойде всичко пак на мястото.
Разпръсквам се на мънички парчета,
когато за копнежите ми няма място
във цялата объркана душа-вселена.
А тишината ми остава пълна със очакване,
но няма вече никаква магия
във нашето планувано несрещане,
а само някаква дъждовно-тъжна орисия.

И нищо повече за губене не е останало,
защото си откраднахме един на друг усмивките.

*Снимка: deviantart.com

20.11.2010 г.

Изтъркано


Диагонално ме прорязват мислите за някой
(неизживяното задейства пеперудите в стомаха).
И необелен портокал на масата
разпръсква спомените за оранжевото Аз в онази вечер.
Не помня вече да съм бягала към тебе,
но още имам дъжд и есенни листа в косите.

Понякога не може да се диша
въздуха от толкова изтъркани парфюми.

*Снимка: deviantart.com