29.12.2010 г.

До себе си

Надявам се разбра:
най-лошото е да се влюбваш
в патологичното бездушие на някого
и да си мислиш, че в твоето присъствие
то се превръща в истинна загриженост.
И се надявам още, че разбра:
от празните преструвки
остават голи спомени
и блудкавият вкус на безразличие.
И ако всичките импулси,
преминали през тебе някога,
са те оставили отвътре
като пропукано стъкло,
то знай, не са били любов,
а деструктивно главоблъскане
в борба с противоложното.

18.12.2010 г.

Предупреждения

Тя го предупреждава,
че може да обича само сутрин,
защото вечер е разпъната от
чернобели спомени-съмнения.
Че няма нужда той да я променя,
животът сам ще я подложи на метаморфоза.
Че е безумно влюбена във... самотата си.
Че се страхува малко от израстването на крилете си,
но още вярва в полета.

Той й отвръща,
че ще я научи да обича нощем,
когато хората са истински пред себе си.
Че не желае никога да я променя,
защото се е влюбил във променливите
блясъци в очите й.
(а те са отражението на душата й)
Че той обича също самотата й,
защото само в нея могат да пораснат и крилете й.
А полетът... е по-красив,
когато го мечтаеш и за двама ви.

1.12.2010 г.

Чай?


В такива дни ми стига само
да пием чай от мащерка,
да си разказваме един на друг лъжи,
но пак да бъде много истинско.
Да ми събличаш думите
(а аз без тях съм сребърна
и отразявам слънцето).
Следобедно да се усмихваме.
И да е топло, както може да е
само и единствено през зимата.

*Снимка: deviantart.com