30.03.2011 г.

"Enchanted, Lost, but Happy, Nothing Brings Her Down"




Може да е грешно


Може да знам, че е грешно,
може да съм по течението,
може да вярвам, че е специално
онова, което кара миглите нервно да трептят,
може да ти приличам на някоя,
а може ти да ми звучиш познато,
може сама да съм те извикала,
може и ти да си ме търсил,
може да те е страх,
когато смехът ти заглъхва в косите ми,
може и да не вярваш в мен,
но може и да се загубиш в моя пъзел,
може и да съм просто миг,
но не мога да бъда нищо друго
освен изтърканото... себе си.

29.03.2011 г.

Безсънно


Дали е от химерите на безсъннието,
не зная...
Опитвам се да си спомня
всяко предишно влюбване,
но спомените ми са
толкова изтъркани,
навалял ги е дъжда
и вече няма къде да се връщам,
когато не мога да спя.
И си мисля
как искам да тръгна наникъде,
да се науча какво е достатъчно.
Да бъда любов... без очакване
и, най-сетне да спра да съм нечия липса,
а само плътност на топло присъствие.

19.03.2011 г.

Непознати


За мене си представата за дъжд,
когато вечер пролетта е в черно-бяло,
а аз за теб съм някакъв далечен път,
по който трудно винаги се е вървяло.
А всъщност съм от времето изгубена минута,
молитва, някога изречена с очи
и зная само, че не спирам да се лутам
дори когато слънцето ми в себе си държиш.
За мене си забравяне на всичко друго
и избледнява онзи друг живот,
а аз за теб съм просто... чудо
и скрита някъде дълбоко мъничко любов.
Но в тази кална нощ каквато и за теб да бъда
те моля, просто разбери:
Не съм измислица или пък плод на твоя лудост,
а истина, която може да боли.

15.03.2011 г.

Преди да


Познаваш го този момент,
преди да държиш любовта за ръка,
преди от теб да са останали
само въпроси без отговор,
преди да е дошла пролетта,
преди да си се сплела в дъждовните трепети
на дългите люлякови нощи,
преди да си забравила още старите грешки,
преди да си огъня и леда.
Едновременно.
Преди да си се променила
след поредното срещане-сбогуване.

Преди това...
си цялата пулс и смях.

11.03.2011 г.

Първи пролетен ден


Слънцето стои като закачено
точно пред моя прозорец.
Лъчите му бавно проникват
в мислите ми
и там се гонят из
мрачното пространство.
Постепенно обаче започвам
да виждам в жълто-лимонено
и онова между нас
междувселенско растояние
вече не ми се вижда толкова голямо.
И ето, представям си,
че ти ме намираш.
То е ясно,
ще се ориентираш по слънцето.
И виждам, че и на теб
ти е писнало страшно от лутане.
Знам едно място,
много пъти насън съм го виждала.
Хайде, ти ще ме заведеш,
а аз ще ти се разказвам по пътя
(защото ти не обичаш да говориш за себе си).

Само моля те, не спирай да ме вярваш,
защото аз съм вече... изпренадеяна.

3.03.2011 г.

Среща


Гъделичка ме мисълта за теб
и се усмихвам сутрешно под завивките.
Навън е мрачен март,
потънал в безразличие,
но още ме крепи надеждата,
че вечер е уютно винено
и само някаква си къса вечност
препречва пролетта ни мислено.

И този гъдел е така приятен
(усмихваш се на себе си, за „глупости”)
и докато е още топло сутрешно,
изпивам със кафето всички трудности,
които ме делят от срещата ни.
Затова те моля, не забравяй
да чакаш в 3 часа следобед
на онзи петък,
когато снегът се с стопил
и слънцето напича по врата ти.