24.04.2011 г.

да те видя



някакви нощи облещени
когато те няма до мен
мислите ми
неприлично съблечени
рисуват бавно твоя ден

"доскоро" ми се вижда
по-дълго даже от "никога"

15.04.2011 г.

Тик так

любовта не трае 3 години
любовта въобще не може да си трае
любовта е само тръпка
от която трепериш от страх
любовта не е трайна
любовта ти е тайна
любовта тиктака
любовта ти чака
края на началото

През мръсното стъкло на влака


През мръсното стъкло на влака
Април наднича със своите противоречия
като кристали в чаша със мастика
се избистрят в мене всяка топлина и мъка
и все така съм своя
и все така съм ничия

13.04.2011 г.

На дядо ми

Не можем да забравим онова, направило ни хората, които сме, нали?
Затова няма да забравя и теб, дядо.
Нали от теб ми е онази жилка да обичам да съм с хората, да "давам", без да искам да "взимам", да не очаквам, да не се отказвам, да съм винаги инат.
И съжалявам, но като съм внучка на кръчмар и глътката ми върви, и виното не ми горчи, и ракия съм се научил да пия, а за любимия ви коняк с баба съм слушала толкова...
И пиперливото ти чувство за хумор ще помня. И ще се връщат в мислите ми шегите ти и ще ни карат да се усмихваме, и споменът за теб ще е винаги весел, усмихнат.
И ще си спомнят и приятелите, и близките, и съседите, които добродушнo са завиждали на баба, защото цял живот си се грижил за жената, която си обичал повече от 50 години, и си я пазил, и си я глезил, и сте били тя - твоя Живот, и ти - нейният.
И няма никой да забрави какво са били за теб внучките ти. Ще помня как ни направи люлката, как сме събирили сливи за ракия, как съм бягала от пчелите, как сме ходили за охлюви, как...

Ще се уча, дядо. Това беше последното нещо, което ми каза, и не мога да не го спазя. Но не знам дали това би ми помогнало да бъда поне частица добра, колкото сте били през целия си живот ти и баба. Защото може да не си вярвал в Бог, но си вярвал в Доброто и Човека.
И мога само вечно да ти благодаря, че си един от хората, които са ме направили това, което съм. За лошо или за добро...

7.04.2011 г.

***

онези дни
на люлката в двора
под пъпешовото слънце
на гонене с вятъра
и лютеница в бурканите
на синьо от падане

и онези моменти
на коляното на дядо
преди ракиено време

6.04.2011 г.

Рими


Римуваш се със разтопени залези
с ягоди
и с ранна пролет
с дъжд в планината
с тиха светлина и синя музика
римуваш се със тишина
изпълнена с недоизричане
на това което се чете
в очите ти

римуваш се
със
приказка