28.07.2011 г.

МимоЛятно


Събуждам се. По-влюбена от снощи.
Мирише на кафе и бързане за работа.
Но знам, изтръгна ли стрелките,
безпомощно увиснали на циферблата,
ще се превърне във безвремие и тази събота.
А лятото е хубаво.
И щом привечер небето стане розово,
започва да ухае на шепоти и
нежни споделености.
А мимоЛЕТНО, знам, ще се изплъзне всеки миг.
Разходки посреднощ.
Смехът по пейките.
И водораслите в косата,
и пясъкът в обувките...
А лятото е хубаво.
Дори в онези недоспали сутрини
(особено ако се будя някъде до теб)
и във онези нощи, в които
ти се иска да препиваш с тишина.
Да, лятото е хубаво
и е с вкуса на бяло вино,
което гъделичка като дантелата
на бяла лятна рокля...

И всяка есен може да прилича на предишната,
но лятото... е винаги различно.

25.07.2011 г.

Ще се превръщам в дъжд


Гърми. И думите валят във мен.
Докато спиш,
не искам да заспя,
защото става мигновенно ден.
Във стаята нахлува дъжд,
и става още по-приятно с теб.

И вече знам,
във промеждутъка на
някоя самотна нощ,
ще се промъквам тук,
превърнала се в капки дъжд.

21.07.2011 г.

Зелено


Разхождат ме прашните улици,
сблъсквали смешни случайности
и разминали толкова влюбени
във геометрията на града.
Тя измерва до точност въздишките
и оставя без въздух
всяка цветна окръжност мечтаене.
И се взирам в небето -
та нали то навсякъде все си е същото.
В него се вливат вълните
на прошепнато във очите „обичам те”
и последвало тъжно сбогуване.
Там се гонят душите на птиците
и се рее всяко мое сънуване,
във което ме учиш
да плувам в зеленото,
да греба тишината със пръсти
по бреговете от глухарчета,
да премълчавам тайно красотата
на слънчевите зайчета,
които винаги се отпечатват
по матовата кожа,
по луничките...

И в този сън
рисувам най-красивия си стих.
Но всъщност знам,
че ще ми свършат думите,
ще изтекат от вените
и ще се влеят
в онова небе
в онова зелено.
И ще останат само спомени,
в които никога не можем
да сме същите.

като лято предишно


миналото ми
недей си измисля
като лято предишно
или песен вече изпята
с теб е различно
знам и това си го чувал
но ми вярвай
изгуби се в косите ми
ще те търся във вятъра
ще те нося в дните си
съвсем обикновените

и мечтай ме
някак неповторяема

5.07.2011 г.

Жена


Онова, което е направено красиво,
е, за да бъде някога след време счупено,
а хората,
онези със очи,
в които никога не са изгаряли пожари,
с горчивина на собствения празен опит
да намигнат,
че няма нищо вечно,
че времето лекува раните.
Но те не знаят, че ангелите вярват в мен
и боговете ми предлагат своята амброзия,
а всичко лошо, което мога да обикна във живота си,
е повече добро, отколкото ще видят някога душите им
и там, където искам да отида,
е по-красиво, отколкото самата аз дори си го измислям.

И Зевс, не ме преструвай, че съм просто някоя,
когато мога да съм просто... всичките.