30.11.2011 г.

Едновременно/безвременно


Правя няколко неща едновременно, тоест не правя нищо.
Просто постоянно ми се забиват иглички от нетърпение Той да ми се случва зимно, между две кафета и няколко прочетени стиха.
Мария Донева е прекрасна, искам четвъртък и новата й книга.
А "Страшният съд" на Блага Димитрова си е наистина страшен. Странно е, само тя може да напише толкова нежна книга за война.
Norah Jones ми пее за пеперуди и ме разсейва от не-вършенето на задачите. http://www.youtube.com/watch?v=CNLF9nQr5SI&feature=related
Напоследък е красиво, синьо и безвременно. Не е от онези периоди, в които да ми се налага да живея бързо и да не поемам дъх. Върви ми се бавно и въобще не ме интересува препускането на другите. Тактично се отдръпвам от пътя им, за да не допускам да е през мен.

Дъх. Имам време да погледам как се извива в студа и рисува любов.

Достатъчно време, за да измисля сто и една версии за шоколадовата Индия в очите му.

*Снимка: http://nicolette11.deviantart.com/art/Breath-114202087?q=boost%3Apopular%20breath&qo=37

25.11.2011 г.

В 3/4

"Котка съм, където те боли." Виргиния Захариева

Обичам се когато
косата ми се плъзга по раменете ти
те мога със затворени очи
си в ъгълчетата на устните ми
(сочат нагоре
от усмихване по теб)
Никак не е страшен студа
Достатъчни са
прегръдката на шала
по който има от парфюма ти
дупките на ръкавиците
през които да усещам топлината на
пръстите ти в моите
3/4 зимата навън
ме кара
да си мисля
още повече за това
как съм котка пред камината
в някоя хижа
в която свириш нeщо на Висоцки
(лягам там където
ти щипе умората
и мъркам
до заспиване)

никак няма да простерирам
ако остана запечатана в такъв ноември
(късни ябълки
зелен чай жасмин канела мед)

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

21.11.2011 г.

Луната е в Дева



защото луната днес е в дева
концентрацията ми се
просва по очи
и стигам само
до въртящото се около оста си
кога-ще-те-видя

*Картина: Joan Miro

17.11.2011 г.

Топли ръце и кестени в ирисите


Ани ми каза нещо много вдъхновяващо. Когато затвори очи, може да си представи как точно изглеждат ръцете на трите й приятелки - големината, формата на ноктите, дължината на пръстите.
Тя помни точно ръцете, за които може да се хване, когато залита в метрото.
Които ще я прегърнат, когато плаче.
Които й носят топлина, когато пръстите й посинеят от студ в планината.
Приятелството ми с тях трите е щастие, което хващам под ръка, докато бързаме към лекции, срещи, разходки, любов, осми декември, професори, конференции, клубове...

"hand in my hand I don't wanna let go"

Този ноември е красив и уютен. Млечните зъби на любовта ми още дори не се клатят. Нямам нищо против израстването на мъдреците, разбира се, стига после да не ми ги вадят (тъпа метафора?)
Освен това още ме е страх да казвам, че съм щастлива. Сигурно от суеверие. Мисля да напиша нова конституция на страховете си, която да гласи "Fuck the rules" (виж "The Legend of 1900").

Засега мога да му предложа само тясното си легло, но в ирисите ми ще види широките гори с кестени, където правим любов.

Чета: Рей Бредбъри "Вино от глухарчета"
Слушам: Blue Foundation

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

15.11.2011 г.

От покрива


246 луни вият срещу мене
разказваха ми теб
в сънищата ми
когато не ти се говореше
понякога ме убеждаваха
че липсваш
тогава си мислех
бих живяла на покрива
ако знаех че там
има сто процентова видимост
към лодките в очите ти

*Снимка:http://theo-gosselin.blogspot.com/

13.11.2011 г.

Предколедно


"И нека си ти и нека е зимно", Мариана Дончева

През прозореца влизат на зимата тайните.
Mъглите танцуват с голите клони.
Комините бавно издишват живота
от топлите къщи.
Светлините на улицата
се целуват
предколедно.

Искам да съм снежинка
върху сърчицето
на шапката ти.

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

7.11.2011 г.

В библиотеката


отивам
да те домислям
в библиотеката
в моите рафтове
не се побираш никак
(и като спиш
стъпалата ти стърчат от чаршафите)
по стените от тишина
се дълбае доста по-лесно

и продължавам да кихам
въпрос след въпрос

2.11.2011 г.

Не мразете мелодията на алармата си


Разхвърлям се. По тетрадки и тефтери, листoве и файлове, бележки и смс-и. И само така мога да се почувствам цяла.
Топло е от студените ръце на момчето, което цял ден продава плодове и зеленчуци на студа, но се усмихва и даже казвай "заповядай". Той знае тайната на хубавия ден. А аз още я търся. Утре ще пробвам с "не започвай деня си, псувайки алармата".
А 2 дни вече чаршафите са постоянно намачкани от много..сс.ън. Мяяуу. Писна ми от сънливост, сополи, кихане и трицифрени числа (защото никога не се пада Неговата буква).
Дотук с оплакването. Бяха няколко свежи и слънчеви последни дни на октомври, а +... една малка полусбъдната мечта...

Чета: Политология и Хемингуей
Слушам: Много Шаде

1.11.2011 г.

Някой път


някой път
когато ми се пише
така както
на съседката й се пуши
когато душата ми е
разкопчана наполовина
и надничат любопитните
а времето е спряло
на половината на толкова-ми-е-приятно-тук
когато есента почти е изплакала
всички изсъхнали листа
и зимата идва с димящ чайник
иде ми да шмъркам ванилия
от портокалови кори
но знам че няма смисъл

накрая пак ще ми мирише на теб

*Снимка: http://light-from-emirates.deviantart.com/art/Orange-155495711?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20orange&qo=37