31.12.2011 г.

Champagne supernova



Толкова много пудра захар, карамел и сметана в една нощ.
Шампанското е обещанието за начало.

Правиш ме толкова щастлива дори само като си помисля колко щастлива ме правиш.

И как ми се настръхва от любов.



*Картина: Michel Canetti

27.12.2011 г.

Дойде време и за това

Малката елхичка пресвятка дружелюбно. Пропускам някакво поредно коледно събиране, защото пак (да, пак!) съм болна. Виното тази вечер наистина има вкус на края на годината (отпивам някакви последни слънчеви лъчи на август върху гроздето) и има нещо толкова спокойно в оправданието да остана тук сама. Изчезнало е всичкото онова повтаряне на спасителната мантра "само да се прибера вкъщи" и е останало само приятното усещане на "тук съм и имам всичко".
Имам чувството, че не разбрах какво точно ми се случи през 2011г. Имах най-топлата зима (чаят на Ани, суинга). Успях чисто емоционално и напълно безвъзвратно да се разделя с един човек от миналото, разбрах колко ценна мога да си бъда.
И тогава дойде Пролетта... Сутрин бях ходеща мечта, следобед се превръщах в сладка дрямка, която е сигурна, че сънят не свършва, щом отвориш очи, а вечерите изгрявах звезда от запечатаните залези в ирисите му, от топлите думи, на които на другата сутрин никой от нас не вярваше, но и които бяха причината да не спираме да се усмихваме...
Април беше първата ми болка от това, да изгубя някой наистина близък.
А лятото беше кратко. Работещо беше, но пък все пак успяваше да се измъква от големите сиви лапи на София. С него... Комарите, жегата, проваления план за море нищо не успя да го развали. Защото разбрах какво означава "всеки друг би бил само спомен за мъж".
Снощи погледнах писаниците за обещания за 2011. Останах учудена - много от тях се оказа че съм сбъднала. Къде нарочно, къде случайно, желанията ми са намирали своя път към случването си.
Тази есен обаче като че ли ми напомни колко много страхове са останали, колко много малки "искам", колко много не съм разбирала за себе си. И отново погледнах навътре, този път без да се плаша от тъмното.
Наскоро четох някъде в един блог, че старостта е за смелите. И младостта е за смелите. Смелостта да избираш, да казваш да и не, без да мислиш дълго, да се учиш преди всичко на себе си, за да знаеш къде и какво искаш да бъдеш.
А за 2012г. си пожелавам да бъда всичко онова, в което вярвам.*

*"Човек е това, в което вярва." Чехов

Такъв ден


в такъв ден
има толкова много ти
чак снегът без да иска
е започнал да се топи
а слънцето въобще не се побира вече
в декемврийската си кожа
и всичко е толкова по-сладко
дори от рецептата за моливко
в такъв ден
не е честно
че пощальонът отказа
да ти изпрати мен
вместо картичка

23.12.2011 г.

Зимен сън

чакам го
под третата снежинка
отляво надясно
зад ледената висулка
спускаща се от стария покрив
на къща
в някое отдавна затрупано
от снега село
да хване ръката ми
(тогава светвам досущ
като коледни лапмички)

чакам го
както се чака мъж

с риск от премръзване
и сърце до избухване


15.12.2011 г.

Съседи (1 част)

ап.10, ет.1
Мари получи обръч за шестия си рожден ден.
Сега Мари е на 10. Има къдрава руса коса и обича да гледа през прозореца като всеки друг мечтател, затворен между четири стени.
Мари носи очила, защото чете много.
Обича смешни приказки и тъжни романи.
Мари има много приятели – граф Монте Кристо, Винету и Крали Марко са и сред най-добрите.
Мари си мечтае един ден да стане шампион по въртене на обръч.
Обръчът й е червен. Понякога отваря прозореца и гледа през него света.
Мечтае си Мари.
Докато стои до прозореца, в инвалидна количка.

Ап.23, ет. 2
Докато кълца морковките, си казва стига това не е лук, не можеш да плачеш. Забърсва с ръкав очите и пак продължава.
Доматите на кубчета, краставиците на кръгчета. Златното правило за семейно щастие...
Той се връща, поздравява тихо, сяда на фотьойла и включва телевизора. А преди, преди никога не го правеше, преди се връщаше и я целуваше, като първо леко отместваше падналата къдрица, навеждаше се към нея и й казваше ах как миришеш на кюфтенца или пък тя го прегръщаше с ръце, целите бели от брашно... И после, после той сядаше на същия този фотьойл и тя започваше да разтрива уморените мъжки рамене.

Цяла вечер мълчат на масата. Най-тъжната тишина на самотно тракане на вилици в чинията. Тишина на не-споделяне.
След това си лягат. Когато се увери, че той е заспал, чак тогава му го прошепва.
„о-б-и-ч-а-м т-е”

13.12.2011 г.

Код мъгла

декември е с код мъгла
хороскопът ми не предполага
всички онези тръпки
които ме създават сияние
вървим по празни булеварди
разтопени от неон
в които вали дъжд и се отразява сърцето ми
но не по локвите, не по локвите
а в дланите му
(ръцете му говорят музика)

върви се лесно
дори в мъгла
по пътища които тръгват
право от артериите



*Снимка: http://eredel.deviantart.com/art/Fog-81755030?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20fog&qo=0

8.12.2011 г.

подаръци


подаряваш ми
поляни вместо цветя
звезди вместо обеци
цели нощи в очите ти
подарявам ти
ключа за трапчинката ми
ангели над съня ти
последната си мисъл
преди да те сънувам

не ставаме алчни
от такива подаръци

Снимка: http://m0thyyku.deviantart.com/art/a-gift-for-the-sun-119772416?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20gift&qo=11