31.12.2012 г.

*



Неведнъж съм чакала разумно
телефонът да звънне
да измисля сюжет за роман
но чакането ми е толкова бездумно
не чувам ало
нито пък вътрешното хайде
и във главата ми е празно бяло

 кълбо от страх в стомаха ми
и чувства които не се обличат в думите си

28.12.2012 г.

Вдъхновено



Курсовите не вървят, когато умът си мечтае за почивка, когато си пия чая от ройбос, когато си стоя до печката, когато несъзнателно отварям блога..
Не мога да искам нищо повече от това. Вдъхновено ми е, когато той ме събужда през нощта и ми разказва. Вдъхновено ми е, когато слушам. А за него аз съм раковина, която без думи прошепва океана в себе си. 
Има толкова много от мен, което съм забравила в него и което никога не искам да взимам обратно. И съм толкова по-цяла без всичко мое, което му принадлежи - топли неизречени думи, тъжни морски залези, приглушени светлинки в очите ми от несподелени истини. 
Време е за поезия.
Музиката е Air, настроението е въздушно, вечерта е предстояща. 

24.12.2012 г.

Има време за всичко

Градът залита в бяло и мъгливо и ти напомня, че мястото ти е тук, вкъщи.
Хубаво, е че годината завършва със срещи с хората, които не си виждал толкова време, но сякаш всичко си е същото. И единственото, което се е променило, е имената на заведенията.
Коледа е очакването да се прибереш на топло, очакването да се приберат и другите при теб. Коледа е вкусна и мирише на дърва.
Всяка година по това време си даваме сметка за това, което искаме. Тази година си пожелавам повече бъдене, отколкото искане, повече здраве и мирис на бор, още повече пътища, повече наши места, повече писане, повече четене, повече разходки в мъгли и дъждове, повече катерене, повече морета, повече откриване, повече себе си, повече шепнене на тъмно с него, повече музика, повече сълзи от смях, повече заедност.
Повече усмихнатост от онази, която е на ъгълчетата на устните ми вечер, когато заспивам спокойна след пълноценност.
А онова, в което се издъних през 2012, хората, към които не успях да открия пътя - знам, че има време за всичко, когато си на 22.

* Снимка


21.12.2012 г.

Let me sleep

Нещата, които са мен - в един сак и един Ташев. Списъкът трябва да се редуцира. http://theburninghouse.com/ А ти какво би взел?
Тези дни са сиатълски (Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden). Бързо бавни, стопяват се, мечтаещи за вкъщи.
Все повече се убеждавам, че хората, за които нямаме определения, са тези, които ни променят. Тези, които едновременно са строги, малко не-наши, но друг път толкова топли с нас. С тях погледите не се плъзгат, а  се сблъскват. Реакциите са в малките бръчки около очите ни, изпъкналите вени по челата. Оказват се вярващи в теб и ти дават не посока, а цели пътища.

Очакванията ми за тази седмица не се оправдаха. Така щастливо и споделено ми е. Стресът изчезва, когато просто съм мъркащо коледно вдъхновение в ръцете му.

А сега е време за малко Еди Ведър и малко коледен сън....

  

14.12.2012 г.

Cliche

Женските вечери с клиширани благоухания - свещи, вино и мед.
Зимите могат да бъдат изтъркано приятни, с очаквана Коледа, обвити в шоколадови спокойствия, замаяни вечери, топли крака, канелени пръчки, чай Горски кът (най-прекрасното име за чай)...
Зими със замръзнали носове под тежки одеала  (сестра ми).
Споделени зими.
Щастливо го мечтая, докато е до мен, по телефона, на тетрадки, в смс-и, на бележки. Всяко обмисляне за бягство с него ми дава криле, с които пърхам от щастие и прелитам, за да достигна тези дни. По-бързо, по-близко...



13.12.2012 г.

Тази вечер

ще си въобразя че възглавницата 
те е попила
също толкова дълбоко
колкото очите ми
отпечатали всичкото бъдене в твоите
женските ми предчуствия
за страх и дебнещи заплахи
ще се смалят
когато заспивайки
си представям че това не е
обикновена възглавница
а твоето рамо, наистина

*Снимка

11.12.2012 г.

Тупкам зимно

не съм забравила да тупкам зимно
предколедно разпръскващо желания
и да усещам леко като птица
как ръцете ми щастливо полудели
все бързат да те имат целия
всяко утре с тебе искам
по-бавно да настъпва

и точно когато мисля за това
Дон Корлеоне с розите от ресторанта
стои до мене в автобуса
и държи здраво деня за бодлите
а на мене все ми се изплъзва



*Снимка



26.11.2012 г.

Закопчана



Закопчана  в райето на
твоята риза
защитена съм от всичко
което може ей сега да нахлуе през
отворените врати и прозорци

И тази нощ
запретнала ръкави
залавям се да те сънувам

22.11.2012 г.

Не съм готова

Още не съм готова да не ме интересуват незначителните мнения. Отстрани изглеждам като момиченце, което е готово на всичко да угажда? Хората най-често са неспособни да обичат нещо повече от себе си.
Винаги съм предпочитала да бъда тази, която допълва, а не тази, която е просто там, за да се съобразяват с нея.
Не държа нещата под контрол, защото несигурността ми пречи да спазвам собствените си обещания към себе си.
(Затова не мога да карам добре кола.)
Нехармонична, прибързваща, нетърпелива съм.

Но силата на "ЩЕ" е по-голяма, когато си просто онова момиче, което обича много.

*Снимка


18.11.2012 г.

Топло и студено

Думите ми често изстиват със сутрешното кафе. Забравям какво съм искала да ти напиша снощи. Проспивам мисли.
Всичко е наред, когато си болен и сестра ти идва с лекарства и нар. Въздухът става червен и вкусен (а блузата ми на петна). Всичко е наред, когато се събуждаш с висока температура през нощта, но виждаш смс от Него. И не знаеш дали гориш от температурата, или от горещите вълни по Него.
Сега, когато навън е студено, безкрайностите ми са пълни с топли вселени, които искам да споделям.

Здраво стъпила съм във въздуха. Вися от стената за катерене и чувам как някои крещи "хайде стига си мислила, това се прави, докато си долу". Някои просто мислим в крачка. Можеш да си здраво стъпил във въздуха само ако спреш да чуваш невярващите, че ще успееш.
Но ако няма граници около нас, няма да имаме идея за пространство (Kristo). 
Границите, в които ни поставят, са нужни, за да виждаме пространствата извън тях, в които можем да сме себе си.
Толкова е хубаво, че сме млади, казва Ани.
Нямаме достатъчно време и пари, но имаме толкова много желания, с които заспиваме щастливи след уморителните дни.

*Снимка

9.11.2012 г.

Предзимно

Тясно е в кутийката, няма място за книги, тетрадки и толкова много малки неща, които искам да подредя и разбъркам отново около себе си. И за големи бутилки вино в малкия хладилник няма място.
Живееш с още двама човека в една стая и си вливате един на друг преживявания и емоции. Дори само докато спите.
Но някой ден ще липсва.
Тесните пространства ни изкристализират. И плачем на тъжните филми, без да се срамуваме.

Ох, онази мръснишка ирония, когато започнеш да харесваш нещо, от което си се възмущавал. Ок, само една песен на Lana Del Rey:


He holds me in his big arms drunk and I’m seeing stars
This is all I think of


Ужасяващият страх от тълпи и странното усещане за равновесие, когато съм с него сред много хора, ме замисли за защитеното пространство, което създава около себе си. Той не е бягството от другия живот, той е просто по-хубавият ми живот.

След рязкото застудяване ми се прииска лято, естествено. Онази стаичка в Стария Созопол. Зад бялото перде на отворената тераса се промъква домашната котка и ни събужда с Вели. Морски смях посред нощ, много тъпи хора за много малко време, но толкова спокойствие. Скъпият ресторант по Крайбрежната с учтивия сервитьор и същевременно онова супер соц заведение с цацата... Бургас и децата с ролерите и обещанието и ние да се научим.
 Но с малко повече вино зимата ще изглежда по-топла, душата ще се отпуска вечер, а понякога и аз в него, завита до ушите, а той мърморещ, че му е горещо. А от време на време просто ще грабваме раниците за някъде. Защото с него може всичко.

*Снимка

6.11.2012 г.

Чаено

 "Everything is barely weeks. Everything is days. We have minutes to live."

В стаята е тъмно. Ели учи езика на глухонемите, а аз пия чай и подсмърчам.
Сега се топля с твоя огън, достатъчно силен, за да пази от премръзване.
Имам си всичко. Хиляди минути, в които ми подаряваш влюбена есен. Когато е изморително шумно, мога просто да затворя очи и да бъда там, където тишината е допълнена от хубави мисли и шумолене на листа.


*Снимка

28.10.2012 г.

Назад

времето не е онова което беше
изтича ме през пясъчния си часовник
с колкото и часа назад да ме върне
ще предстоя
все същата нетърпелива енергия
ще се търся в подранили луни
и закъснели залези
ще се усмихвам  вярващо
ще се разбирам все така добре
с разтреперените в мене ангели
и притихналите в съня ми дяволи

до последната песъчинка






 *Снимка

19.10.2012 г.

Лешперско


седмицата драпа към своя бързо свършващ Край
а в Края винаги е Рая
усмивката ми иска да се простира
между двете ти длани
добро момиче съм
като изключим кражбата на една халба бира
и нетърпеливото пресичане на светофарите
искам да съществуват вечери
по-дълги от влюбването ми в теб
а тази е лятна гледах Лешпер и пих ром
и имам чувството че
ако отворя прозореца
ще се чуе едно дълго въъъй 
и ще замирише на бургас


простичкоихубавое
когато единствената ми дилема е
дали да ти изчуруликам своето доволно
от живота ало



7.10.2012 г.

Милион и едно желания

сутрин есента мирише на желания
сгушена в усмивката за теб
слънцето рисува в стаята ми обещания
за пастелен и забравен ден
лятото остана тук за кратко
и  "ухание на влага и какао"
се носи пак от песента на таралежков
мързеливо по цялото ми тяло
сутрин есента мирише на желания
на борова смола по мургавите ти ръце
на "само още малко, рано е"
на бавна целувка която боде

сутрин есента
е нежен гъдел сънен смях
да бъда 
с теб
във всички тези цветове


4.10.2012 г.

endless

Пробождат ни нервни очи, които изкачат от орбитите си, когато виждат щастливи хора. Отнемат ни от времето. Затова обичам да мисля за времето като за безкрайност, която винаги ще ми принадлежи, ще мога да се въртя около нея като във валс от Амели. А тя винаги ще си бъде там.
We have all the time in the world.
В тази безкрайност, в която ще успея да прочета всички книги по Балкани.
Да опитам всички хубави вина.
Да науча всички езици.
Да жужа, да мъркам, да грухххтя, да подскачам, да бърча носле, да облизвам, да махам с опашка от щастие. Треперят ми ръцете да прегръщат добри хора.

*Снимка: Lissy Elle

19.09.2012 г.

Cinsault Grenache

Розе J.P. Chenet в малка симпатична бутилка и хубаво грозде.
Празнувам есента.
Сурово европейско кино и Хемингуей. Лоши сънища, неспокойни сънища, Джими Хендрикс и момчета с дълги коси.

Ако можеше някой да ме бутне от този ръб на реалността, да залитна в един далечен следобед с теб.

Време е за стихове, изписани по есенни листа. Букови гори и последни песни на щурци.

13.09.2012 г.

До втръсване


Една такава очаквана през целия ден вечер. Да се затворя в нея, да надничам в себе си, да се прибера и подредя. Да полежа. Да помечтая на тихо. После да размятам книги по леглото, да слушам музика до втръсване, да гледам снимки, да се влюбвам в теб чак докато ми се доспи и започна да те сънувам.

и пак и пак

11.09.2012 г.

Ще се видим наесен


"Орион се намира в съседство с реката Еридан и своите ловджийски кучета Голямото куче и Малкото куче в схватка с Бика."

поля от слънчогледи
когато затварях очи във влака
към теб ме водеха
сенчести пътеки
мъгливи дъждовни гори
сурови върхове
ловях тишината ти
в нощите в които
косите ми дишаха кожата ти
следвам
дългите маршрути
на сърцето ти
на тъмно
ориентирам се по честотата на дишането
не ме е страх
защото съм сигурна че
Ловджийските кучета на Еридан
са ти приятели
(не лаят когато нощем снимаш небето)

сега разпръсквам с поглед
към звездите на септември
усмихнатото лято
то е само сезон
ми написа
(но на теб и Вивалди
ви е лесно
отиват ви и четирите)

есента ще е феникс
нови мечти
от пепел ще възроди


10.09.2012 г.

През рамо


Летните дни поглеждат през рамо.
Тъжно усмихната махам с ръка.
Колко бързо отиват си само...
С дъжда ще ги отмие есента.

Снежинките с вълните ще танцуват
сами ще се разхождат празни брегове.
А аз ще се надявам той да ме сънува
все още с златна кожа и мирис на море.

А там на крайчеца на лятото в септември
в синьо зелени езерни огледала
прозяват се последните лъчи над Пирин,
а слънцето потъва в тихата вода.

Живеем да откриваме все нови
променящи света ни чудеса.
Понякога обаче е достатъчно да знаеш,
че ще се върнеш там, където си разбрал
какво е любовта



4.09.2012 г.

Погледи


погледът ти
дебел роман
загубвам се по страниците
и всеки път забравям
до къде бях стигнала

***
косите им
да съм
когато погледът ти
течно злато
стига бавно
до изрусените им краища
трептящи
около тънките им кръстове

***

в очите ти
танцуват
спомени
и платноходки

попътен вятър
носи погледът ти

*Снимка



26.08.2012 г.

22

"A smile from a veil?
Do you think you can tell?"


помъдрели са сълзите ми
в тази вечер
в която съм
на двадесет и две
пораснала достатъчно
да плача
на онзи Pulse на Флойд
(тогава съм била на 4)

как искам да си тук
е толкова достатъчно
очите плуват в
чисти
като неосъзнати спомени
сълзи

от колко много хора празнота
изморих усмивката си
(изтърках я от суета)

сега я пазя
ще бъде нежна
когато тихо пак
ми предстоиш






22.08.2012 г.

Синьо въздишам


чува ли се морското въздишане
откъсващо се
от белите ми дробове
а тъгата ми по синьото
по чисто голите вечери
останали съблечени
само по звезди
и се чува още, знам,
свистенето на влака
напомнящо че няма време
да обиколим всички курорти
и малки градове
и да снимаме
котките им по паветата

в багажа ми обаче
винаги има място
за още малко пясък миди
и за
много
теб

17.08.2012 г.

Ловци на усмивки



Всеки път запечатвам тези очи, ловци на усмивките ми. Помнещи всички места, на които трябва да се върнем, дори и задрямалите слънчеви села, неподозиращи
за мъглите в планината над тях.
Вълшебна оставам там, в зеленото на дъжда. Тихо мечтаеща. Със задействани от любов светкавици в очите.

Лятото - прашните влакове, пътя, горите и шепичка море.
От където и да го погледна, в сърцевината му си все ти.

*Снимка


16.08.2012 г.

1/2 август


половин август
търкулна се
като сочна праскова
но още е лято
личи си
по пчелите около дините
по усмивката на вятъра
(от дължината на роклите)

един далечен остров
във времето
мътно виждам -
силуетът ти
прегърнат от онази
старопланинска мъгла

подробно но ситно
записвам всичко
в кафевия кожен тефтер
притеснена
дано те събере целия

*Снимка




30.07.2012 г.

Прегръща ми се океана в теб

От нетърпения горя.
Да се науча да прегръщам океан.
Небето да се отразява в дланите ми.

Или пък просто да видя
още от прозореца на влака
как ме чакаш на някоя гара.

Ръцете ми, така привързани
към теб и твоята безкрайност,
се вкопчват във гърба ти.
Разтърсва ни прегръдка,
рушаща разстояния.
Дробовете ми са пълни със вълнение
и нямам въздух да ти кажа
колко много....



*Снимка

Лятото на Кросандра

На майка ми

Там на терасата
където с оранжевите си цветове
властва
Кросандра
принцеса на Цейлон
и единствена понася жегата
с майка ми
печем поезията на лятото
и копнеем морски залези в
пиперено червено

а зимата ще бъда пълна
с спомени
за лято за любов
и за пипера с морено

26.07.2012 г.

Моё тебе

Колекционирам облаци
преди да станат дъжд
съвсем случайно
римуват се със този мъж
сънувам го
и все така и неведнъж...
Горчат ми тези понеделници
преливащи в безкрайни
седмици
повтарят се заглавията в всички вестници
сърцето ми е спряло да ме чува

И слуша само
Луни
Звезди
и Залези
защото го разказват

21.07.2012 г.

Свежо





3 неща за свежо настроение - нова прическа (бретонът носи весело усещане за детство), коте и разтопен карамел с дъх на кафе.
Лятото е река (при липса на море), напечени скали, партита по покриви. А в мислите ми шоколадово разтопени парченца аз и Той, аз и Той...

18.07.2012 г.

Absolutно


От Absolut много искат да ме пратят да пия водка в Стокхолм.
За целта само трябва да им отговоря на три екзистенциални въпроса, а вие без много-много да ми завиждате да гласувате за моя пост тук.

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота?

Мисълта за удовлетворението след всяко преминаване през много трудното до много хубавото. Адреналиновото щастие, от което не ти се спи, защото те е страх, че насън няма да можеш да продължиш да се усмихваш. Първата глътка, която винаги е най-сладка, защото знаеш, че след нея предстои цяла неизпита бутилка.

На какво си готов, за да ставаш все по-добър?

На грешки и повторни опити, на втори шансове, на потене, на ставане рано, на стоене до късно, на побиране на още повече любов в себе си, защото любовта е мощно гориво.

С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?
То си е едно толкова обикновено ежедневие, кипящо от емоции във всички цветове на дъгата, че всичко в него ми се струва невероятно. Сигурно се различава по подредения по точно определен начин личен хаос, който както казва съквартирантката ми Цвети, е специфично състояние на духа. Иначе е скучно.

16.07.2012 г.

пLOVEдив


пловдив
с вкус на плодове
на сладолед
на твоите магически ръце
топли и мургави
как така лекуват
притеснения
стряскания от сън

в пловдив съм една
от всички котки
мъркащи по калдъръмите
по сенките
и терасите

пловдив с малките сенчести улички
ти отива на погледа
събрал толкова много гори и дървета

най-вкусните целувки
се случват по гарите


*Снимка

13.07.2012 г.

Жега


Градът лепне по мен от жега и наглост.
Потни гърбове по кожените седалки на автобуса. Залепваме в неестественост.
Търся се във всичко, което имам около себе си в този момент. Очите ми се затварят бавно от горещината. Разхлаждам се с Кино.
Вечер се затрупвам с книги и спя спокойно, докато комарите ритуално ме обикалят.
Не взимай нещата навътре. Най-глупавият съвет на света. Или поне най-неприложимият за мен.
Опорна точка. Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си за по-добра видимост.
Но правилните знаци се виждат само със смелост.

9.07.2012 г.

Нямат право


Нямат никакво право да ми замирисват на теб. Да ме заблуждават напразно. Да се обръщам към тях с очакването на онази любов, която ми лази по миглите, с която изобилствам, когато очите ти се впиват в моите като малки иглички.
чакам броя цъфтя и обичам в разбъркан ред

*Снимка

7.07.2012 г.

А сме онова, което не казваме

Отсънувам си предната седмица. Вкъщи, където е пълно с цветя. Татко свири на китара, мама щъка из кухнята.
Топли бирени вечери, подскачащи насам-натам хора. Спасявам се в усмивка и поглед към небето. Нужен ми е син простор, в който да се забравям.
Мислите ми за него препускат по-бързо от нощния влак. Не мога да се престраша да му напиша всички мили думи, които треперят по цялото ми лятно аз.
А знам, че сме онова, което никога не казваме.
И губим щастие от страх.

30.06.2012 г.

Virtual insanity

Хубаво е, когато има по едно нереално денонощие, което да ти обърне ритъма с главата надолу.
С Вели учене до сутринта. Смях, отчаяние, паника, глад, о не, повръща ми се, надрусани сме, защо все на нас. 5:45. Аз само ще си полегна за малко. Сънувам лято и му измислям подарък за рождения ден. И хоп, чувам глас "хайде пиши, няма време".
Изпит, замайване, шестици, обещаваме си, че вече никога в последния момент!
И ето, излизаме, слънцето е вече наше, усмивките ни пеят още неосъзнато щастие, още кола, още кофеин, още смях.
Следобедът ни е пълен с хора от други светове. Най-искрени сълзи от радост. Носталгията се стопява в споделяне. След толкова време невиждане, ни предстои толкова много себеразказване. Колекционирам си сантиментални моменти. Напомнят ми с колко ценни и необикновени хора съм заобиколена. Как се откривам в тях, в споделените ни денонощия, в разказаните мечти, в притесненията ни...

И всичко е толкова лесно, когато клетките ти са пълни с обичане!

27.06.2012 г.

Само илюзия


"Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала." Миряна Башева

Затварям очи, докато дните не се събудят цветни и леки.
Бродираш пътя ми с неподозираща нежност.
А по нея пълзя като паяче през своята обляна от слънцето паяжина.
Тъмното и стръмното са само илюзия.