24.02.2012 г.

Противоречия


Навярно имаме нужда от тези противоречия. Да се стремим към страховете си, знаейки, че те завинаги ще си останат едни... страхове. И нищо повече от това.
Разкривам се там, където ме боли, слагам сол и после си втълпявам, че съм силна.
Но никак не вярвам в себе си.
Живея в порцеланов свят. Мечтите са мечти, за да остават завинаги такива. Крила на пеперуди. Цветни дирижабли.
По-лесно е да имаш само цели.
Да стреляш и просто да се радваш на случайността от време на време да уцелваш.
По-лесно е: прицелване пред вярване, един опит пред една надежда.

Защото за всяка сбъдната мечта се заплаща.
И всяка усмивка има цена.
Която е солена и се стича по бузите.

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=shoot&order=9&offset=24#/d2aiwxs

Измислям си



измислям си
луна и нежност
и подходяща музика
и после ги записвам
старателно
във няколко варианта

и теб те има там

и си представям
пак и пак
че се е случило

23.02.2012 г.

Другата


онази другата се връща нощем в мене си
на пръсти тихо да не ме събуди
и се приспива с тъжна музика
и всичко на света дълбоко я учудва
и тя си мисли че не чувам
сълзливото й детско хлипане
а всъщност всяка вечер се събуждам
от денонощното си раздвоение

но в крайна сметка
и двете сме си лудички за връзване
прегръщам я
и заедно играем си
на щастие

*Снимка: http://bloodonthemoon5.deviantart.com/art/This-Night-187248323?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20woman%20night&qo=96

17.02.2012 г.

La vita è bella


Някои дни са изненадващо красиви още преди да си ги зърнал. Събуждам се със замррръзнало носле, но топло тяло, в което са танцували хубави сънища. Първо се усмихвам, а после отварям очи. (После пък идва моментът, когато трябва да се подготвя психически за събличането на пижамата.)
Първа сутрин от много време насам, в която нямам нужда от шамарите на силно горчиво кафе, за да се събудя. Все пак пия едно, за удоволствие, с шоколад с кокос!
Правя си снежна разходка. Минавам през площадката до нас, с кестени и люлки. Искам да го доведа, когато кестените са цъфнали и мирише на пролет и целувки.
Точно когато се прибирам получавам "обаждането". Йес, интервюто за работа!
А баща ми готви най-яката супа на света.
Животът е хубав.

14.02.2012 г.

Let's do it


След като прочетох това http://www.sibir.bg/blog/Aisedora/?tag=%D0%B1%D1%8A%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8 желанието в мен да скоча се превърна в някаква спасителна мисъл. А връщане назад няма (особено след като го заявих и тук). Вече е публично и необратимо.
Напиращото желание да се откъсна от "Аз-а от паспорта". От глупавите си очаквания. И всичко, което има значение, да бъде един мост, едно въже и едно море.
Далеч съм от мисълта, че това ще ме спаси от страховете ми. Важно е удовлетворението от това да действам въпреки тях.

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=bungee#/dzn8eo

9.02.2012 г.

Сто процента какао


защото в него има улици
със стари сгради и бръшлян
и ми се лута в тях до губене
и ставам летен розов блян
защото се усещам хубавa
и нощем щом заспя
косите ми говорят името му
във захаросани усмивки се топя
защото ми залепва по небцето
стопроцентово какаова поезия
когато ме целува
раменете дланите лицето

ф.е.е.р.и.я.

затова му посвещам всичките си сънища

4.02.2012 г.

Малка


когато хората говорят
за радостта от малките неща
представям си изключителността
на ситуация
в която съм
копче на ръкавели
мустачки
от каймак на мляко
по ъгълчетата на устните
четвъртото листо на детелинка
или пък нокът на мъркаща котка

но съм просто една
глупава
влюбена
ученичка

1.02.2012 г.

"Португалия е портокалова"


"...Португалия е портокалова
Португалия е залез..."
Георги Господинов, "Естествен роман"

На брега
ще се разхождаме
и когато спрем за сладолед
ще ме целунеш
усмихвайки се
зад лявото ми ухо
ще ми прошепнеш
че кожата ми мирише на Португалия
Тогава в зениците ми
ще светнат хиляди малки огънчета
и брегът ще се освети в
португалско оранжево
.............
мисля си аз
докато гледам четири
необолени портокала на масата

*Снимка: Theo Gosselin