30.06.2012 г.

Virtual insanity

Хубаво е, когато има по едно нереално денонощие, което да ти обърне ритъма с главата надолу.
С Вели учене до сутринта. Смях, отчаяние, паника, глад, о не, повръща ми се, надрусани сме, защо все на нас. 5:45. Аз само ще си полегна за малко. Сънувам лято и му измислям подарък за рождения ден. И хоп, чувам глас "хайде пиши, няма време".
Изпит, замайване, шестици, обещаваме си, че вече никога в последния момент!
И ето, излизаме, слънцето е вече наше, усмивките ни пеят още неосъзнато щастие, още кола, още кофеин, още смях.
Следобедът ни е пълен с хора от други светове. Най-искрени сълзи от радост. Носталгията се стопява в споделяне. След толкова време невиждане, ни предстои толкова много себеразказване. Колекционирам си сантиментални моменти. Напомнят ми с колко ценни и необикновени хора съм заобиколена. Как се откривам в тях, в споделените ни денонощия, в разказаните мечти, в притесненията ни...

И всичко е толкова лесно, когато клетките ти са пълни с обичане!

27.06.2012 г.

Само илюзия


"Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала." Миряна Башева

Затварям очи, докато дните не се събудят цветни и леки.
Бродираш пътя ми с неподозираща нежност.
А по нея пълзя като паяче през своята обляна от слънцето паяжина.
Тъмното и стръмното са само илюзия.

16.06.2012 г.

Summer flow


Днес слънцето отново ще облизва
голи рамене и зачервени устни.
Ще се усмихва огнено, като ме вижда,
тананикаща си летни песни.
А теб ще те пресрещне
някъде по пътя сред гори.
В очите ти ще блесне карамелен залез.
С лъчи ще плесне. Ще се изчерви.
И лятната ми песен в тебе
срамежливо ще се разтопи.

*Снимка

14.06.2012 г.

Тюркоазено


Накрая лятото винаги се оказва една случайно промъкнала се прохладна нощ. Около плажа. На пейка пред някоя хижа. Когато оставиш погледа ти да потъне в звезди за малко повече, неусетно става есен. И сякаш никога нищо никак не е било...
Лятото се опитвам да го всмуквам бавно със сламката от коктейла. Но никога не ми се получава: докато се обърна, в чашата е останал само леда.
Лятото е търсене, ново, живец. И щурец.
Тюркоаз.
Рокля, розово, радост.
Всеки път да ти бъда различна и лятна, да съм далечен спомен и ново вълнение.
Всеки път, когато те изпълва носталгия по нас, да е с вкус на копнежи.
Всеки път да познаваш настроението ми по това колко точно трепери гласа ми и колко здраво стискам ръката ти в моята.
Всеки път да има как да избягаме.
Да заравяме ръце в коси и да се сънуваме...

*Снимка

9.06.2012 г.

Супер съм зле


Надъхвация и изперквация и в обратен ред. Днес е "от онези дни", в които искам само SEEK AND DESTROY! Ето, и тъпият blogger ми подчертава всяка трета дума.
Не мога да направя нито една лицева опора и нито едно набиране. Ебаси, колко са лежали тея мускули. Стига им толкова!!!
Отивам да се въртя под някоя диско топка на високи сандали за собствено наказание. Утешавам се с мисълта, че като излизам в такова настроение, си изкарвам изненадващо добре.
Да идва тоя вторник вече, да изчезна някъде вече!

Днес е лято

днес е лято
разстилам се по
облаци върху море
на въображението му е топло
и се протяга сънливо
над зелени градове
аромати от липа
галят вътрешните ни хармонии

носиш ли ме в себе си
малка шепичка пясък



*Снимка

6.06.2012 г.

Стават въпроси


Става въпрос за това, че се събудих в отвратително неамбициозно и безразлично към света, хората, себе си, тялото ми настроение. Че усмивката ми беше на цяло море разстояние.
Но става въпрос и за това, че някак си мислено си бих два шамара в огледалото, сложих си очна линия, вмъкнах се в чорапогащник /егати ужасната за писане дума/ и после цял ден summer and it’s raining.
Усмихвам се и се надъхвам яко с ендорфини. Наречи го позитивно мислене, наречи го женски глупости.
Съгласявам се с него. Има неща, и места, и хора за преодоляване. И хоп, разливам си бирата. Разлятата бира не се връща обратно в чашата, но нещата, местата и хората... могат да се връщат обратно. Всичко е до помисляне, до поискване.
Става въпрос и за още нещо. Става въпрос за това, че като се замисля за него, се задъхвам, изчервявам се и не мога да си скрия проклетата трапчинка.
Става въпрос за това, че има две очи, които те мислят, и това... това така приятно стига...