26.08.2012 г.

22

"A smile from a veil?
Do you think you can tell?"


помъдрели са сълзите ми
в тази вечер
в която съм
на двадесет и две
пораснала достатъчно
да плача
на онзи Pulse на Флойд
(тогава съм била на 4)

как искам да си тук
е толкова достатъчно
очите плуват в
чисти
като неосъзнати спомени
сълзи

от колко много хора празнота
изморих усмивката си
(изтърках я от суета)

сега я пазя
ще бъде нежна
когато тихо пак
ми предстоиш






22.08.2012 г.

Синьо въздишам


чува ли се морското въздишане
откъсващо се
от белите ми дробове
а тъгата ми по синьото
по чисто голите вечери
останали съблечени
само по звезди
и се чува още, знам,
свистенето на влака
напомнящо че няма време
да обиколим всички курорти
и малки градове
и да снимаме
котките им по паветата

в багажа ми обаче
винаги има място
за още малко пясък миди
и за
много
теб

17.08.2012 г.

Ловци на усмивки



Всеки път запечатвам тези очи, ловци на усмивките ми. Помнещи всички места, на които трябва да се върнем, дори и задрямалите слънчеви села, неподозиращи
за мъглите в планината над тях.
Вълшебна оставам там, в зеленото на дъжда. Тихо мечтаеща. Със задействани от любов светкавици в очите.

Лятото - прашните влакове, пътя, горите и шепичка море.
От където и да го погледна, в сърцевината му си все ти.

*Снимка


16.08.2012 г.

1/2 август


половин август
търкулна се
като сочна праскова
но още е лято
личи си
по пчелите около дините
по усмивката на вятъра
(от дължината на роклите)

един далечен остров
във времето
мътно виждам -
силуетът ти
прегърнат от онази
старопланинска мъгла

подробно но ситно
записвам всичко
в кафевия кожен тефтер
притеснена
дано те събере целия

*Снимка