19.09.2012 г.

Cinsault Grenache

Розе J.P. Chenet в малка симпатична бутилка и хубаво грозде.
Празнувам есента.
Сурово европейско кино и Хемингуей. Лоши сънища, неспокойни сънища, Джими Хендрикс и момчета с дълги коси.

Ако можеше някой да ме бутне от този ръб на реалността, да залитна в един далечен следобед с теб.

Време е за стихове, изписани по есенни листа. Букови гори и последни песни на щурци.

13.09.2012 г.

До втръсване


Една такава очаквана през целия ден вечер. Да се затворя в нея, да надничам в себе си, да се прибера и подредя. Да полежа. Да помечтая на тихо. После да размятам книги по леглото, да слушам музика до втръсване, да гледам снимки, да се влюбвам в теб чак докато ми се доспи и започна да те сънувам.

и пак и пак

11.09.2012 г.

Ще се видим наесен


"Орион се намира в съседство с реката Еридан и своите ловджийски кучета Голямото куче и Малкото куче в схватка с Бика."

поля от слънчогледи
когато затварях очи във влака
към теб ме водеха
сенчести пътеки
мъгливи дъждовни гори
сурови върхове
ловях тишината ти
в нощите в които
косите ми дишаха кожата ти
следвам
дългите маршрути
на сърцето ти
на тъмно
ориентирам се по честотата на дишането
не ме е страх
защото съм сигурна че
Ловджийските кучета на Еридан
са ти приятели
(не лаят когато нощем снимаш небето)

сега разпръсквам с поглед
към звездите на септември
усмихнатото лято
то е само сезон
ми написа
(но на теб и Вивалди
ви е лесно
отиват ви и четирите)

есента ще е феникс
нови мечти
от пепел ще възроди


10.09.2012 г.

През рамо


Летните дни поглеждат през рамо.
Тъжно усмихната махам с ръка.
Колко бързо отиват си само...
С дъжда ще ги отмие есента.

Снежинките с вълните ще танцуват
сами ще се разхождат празни брегове.
А аз ще се надявам той да ме сънува
все още с златна кожа и мирис на море.

А там на крайчеца на лятото в септември
в синьо зелени езерни огледала
прозяват се последните лъчи над Пирин,
а слънцето потъва в тихата вода.

Живеем да откриваме все нови
променящи света ни чудеса.
Понякога обаче е достатъчно да знаеш,
че ще се върнеш там, където си разбрал
какво е любовта



4.09.2012 г.

Погледи


погледът ти
дебел роман
загубвам се по страниците
и всеки път забравям
до къде бях стигнала

***
косите им
да съм
когато погледът ти
течно злато
стига бавно
до изрусените им краища
трептящи
около тънките им кръстове

***

в очите ти
танцуват
спомени
и платноходки

попътен вятър
носи погледът ти

*Снимка