26.11.2012 г.

Закопчана



Закопчана  в райето на
твоята риза
защитена съм от всичко
което може ей сега да нахлуе през
отворените врати и прозорци

И тази нощ
запретнала ръкави
залавям се да те сънувам

22.11.2012 г.

Не съм готова

Още не съм готова да не ме интересуват незначителните мнения. Отстрани изглеждам като момиченце, което е готово на всичко да угажда? Хората най-често са неспособни да обичат нещо повече от себе си.
Винаги съм предпочитала да бъда тази, която допълва, а не тази, която е просто там, за да се съобразяват с нея.
Не държа нещата под контрол, защото несигурността ми пречи да спазвам собствените си обещания към себе си.
(Затова не мога да карам добре кола.)
Нехармонична, прибързваща, нетърпелива съм.

Но силата на "ЩЕ" е по-голяма, когато си просто онова момиче, което обича много.

*Снимка


18.11.2012 г.

Топло и студено

Думите ми често изстиват със сутрешното кафе. Забравям какво съм искала да ти напиша снощи. Проспивам мисли.
Всичко е наред, когато си болен и сестра ти идва с лекарства и нар. Въздухът става червен и вкусен (а блузата ми на петна). Всичко е наред, когато се събуждаш с висока температура през нощта, но виждаш смс от Него. И не знаеш дали гориш от температурата, или от горещите вълни по Него.
Сега, когато навън е студено, безкрайностите ми са пълни с топли вселени, които искам да споделям.

Здраво стъпила съм във въздуха. Вися от стената за катерене и чувам как някои крещи "хайде стига си мислила, това се прави, докато си долу". Някои просто мислим в крачка. Можеш да си здраво стъпил във въздуха само ако спреш да чуваш невярващите, че ще успееш.
Но ако няма граници около нас, няма да имаме идея за пространство (Kristo). 
Границите, в които ни поставят, са нужни, за да виждаме пространствата извън тях, в които можем да сме себе си.
Толкова е хубаво, че сме млади, казва Ани.
Нямаме достатъчно време и пари, но имаме толкова много желания, с които заспиваме щастливи след уморителните дни.

*Снимка

9.11.2012 г.

Предзимно

Тясно е в кутийката, няма място за книги, тетрадки и толкова много малки неща, които искам да подредя и разбъркам отново около себе си. И за големи бутилки вино в малкия хладилник няма място.
Живееш с още двама човека в една стая и си вливате един на друг преживявания и емоции. Дори само докато спите.
Но някой ден ще липсва.
Тесните пространства ни изкристализират. И плачем на тъжните филми, без да се срамуваме.

Ох, онази мръснишка ирония, когато започнеш да харесваш нещо, от което си се възмущавал. Ок, само една песен на Lana Del Rey:


He holds me in his big arms drunk and I’m seeing stars
This is all I think of


Ужасяващият страх от тълпи и странното усещане за равновесие, когато съм с него сред много хора, ме замисли за защитеното пространство, което създава около себе си. Той не е бягството от другия живот, той е просто по-хубавият ми живот.

След рязкото застудяване ми се прииска лято, естествено. Онази стаичка в Стария Созопол. Зад бялото перде на отворената тераса се промъква домашната котка и ни събужда с Вели. Морски смях посред нощ, много тъпи хора за много малко време, но толкова спокойствие. Скъпият ресторант по Крайбрежната с учтивия сервитьор и същевременно онова супер соц заведение с цацата... Бургас и децата с ролерите и обещанието и ние да се научим.
 Но с малко повече вино зимата ще изглежда по-топла, душата ще се отпуска вечер, а понякога и аз в него, завита до ушите, а той мърморещ, че му е горещо. А от време на време просто ще грабваме раниците за някъде. Защото с него може всичко.

*Снимка

6.11.2012 г.

Чаено

 "Everything is barely weeks. Everything is days. We have minutes to live."

В стаята е тъмно. Ели учи езика на глухонемите, а аз пия чай и подсмърчам.
Сега се топля с твоя огън, достатъчно силен, за да пази от премръзване.
Имам си всичко. Хиляди минути, в които ми подаряваш влюбена есен. Когато е изморително шумно, мога просто да затворя очи и да бъда там, където тишината е допълнена от хубави мисли и шумолене на листа.


*Снимка