31.12.2012 г.

*



Неведнъж съм чакала разумно
телефонът да звънне
да измисля сюжет за роман
но чакането ми е толкова бездумно
не чувам ало
нито пък вътрешното хайде
и във главата ми е празно бяло

 кълбо от страх в стомаха ми
и чувства които не се обличат в думите си

28.12.2012 г.

Вдъхновено



Курсовите не вървят, когато умът си мечтае за почивка, когато си пия чая от ройбос, когато си стоя до печката, когато несъзнателно отварям блога..
Не мога да искам нищо повече от това. Вдъхновено ми е, когато той ме събужда през нощта и ми разказва. Вдъхновено ми е, когато слушам. А за него аз съм раковина, която без думи прошепва океана в себе си. 
Има толкова много от мен, което съм забравила в него и което никога не искам да взимам обратно. И съм толкова по-цяла без всичко мое, което му принадлежи - топли неизречени думи, тъжни морски залези, приглушени светлинки в очите ми от несподелени истини. 
Време е за поезия.
Музиката е Air, настроението е въздушно, вечерта е предстояща. 

24.12.2012 г.

Има време за всичко

Градът залита в бяло и мъгливо и ти напомня, че мястото ти е тук, вкъщи.
Хубаво, е че годината завършва със срещи с хората, които не си виждал толкова време, но сякаш всичко си е същото. И единственото, което се е променило, е имената на заведенията.
Коледа е очакването да се прибереш на топло, очакването да се приберат и другите при теб. Коледа е вкусна и мирише на дърва.
Всяка година по това време си даваме сметка за това, което искаме. Тази година си пожелавам повече бъдене, отколкото искане, повече здраве и мирис на бор, още повече пътища, повече наши места, повече писане, повече четене, повече разходки в мъгли и дъждове, повече катерене, повече морета, повече откриване, повече себе си, повече шепнене на тъмно с него, повече музика, повече сълзи от смях, повече заедност.
Повече усмихнатост от онази, която е на ъгълчетата на устните ми вечер, когато заспивам спокойна след пълноценност.
А онова, в което се издъних през 2012, хората, към които не успях да открия пътя - знам, че има време за всичко, когато си на 22.

* Снимка


21.12.2012 г.

Let me sleep

Нещата, които са мен - в един сак и един Ташев. Списъкът трябва да се редуцира. http://theburninghouse.com/ А ти какво би взел?
Тези дни са сиатълски (Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden). Бързо бавни, стопяват се, мечтаещи за вкъщи.
Все повече се убеждавам, че хората, за които нямаме определения, са тези, които ни променят. Тези, които едновременно са строги, малко не-наши, но друг път толкова топли с нас. С тях погледите не се плъзгат, а  се сблъскват. Реакциите са в малките бръчки около очите ни, изпъкналите вени по челата. Оказват се вярващи в теб и ти дават не посока, а цели пътища.

Очакванията ми за тази седмица не се оправдаха. Така щастливо и споделено ми е. Стресът изчезва, когато просто съм мъркащо коледно вдъхновение в ръцете му.

А сега е време за малко Еди Ведър и малко коледен сън....

  

14.12.2012 г.

Cliche

Женските вечери с клиширани благоухания - свещи, вино и мед.
Зимите могат да бъдат изтъркано приятни, с очаквана Коледа, обвити в шоколадови спокойствия, замаяни вечери, топли крака, канелени пръчки, чай Горски кът (най-прекрасното име за чай)...
Зими със замръзнали носове под тежки одеала  (сестра ми).
Споделени зими.
Щастливо го мечтая, докато е до мен, по телефона, на тетрадки, в смс-и, на бележки. Всяко обмисляне за бягство с него ми дава криле, с които пърхам от щастие и прелитам, за да достигна тези дни. По-бързо, по-близко...



13.12.2012 г.

Тази вечер

ще си въобразя че възглавницата 
те е попила
също толкова дълбоко
колкото очите ми
отпечатали всичкото бъдене в твоите
женските ми предчуствия
за страх и дебнещи заплахи
ще се смалят
когато заспивайки
си представям че това не е
обикновена възглавница
а твоето рамо, наистина

*Снимка

11.12.2012 г.

Тупкам зимно

не съм забравила да тупкам зимно
предколедно разпръскващо желания
и да усещам леко като птица
как ръцете ми щастливо полудели
все бързат да те имат целия
всяко утре с тебе искам
по-бавно да настъпва

и точно когато мисля за това
Дон Корлеоне с розите от ресторанта
стои до мене в автобуса
и държи здраво деня за бодлите
а на мене все ми се изплъзва



*Снимка