30.07.2012 г.

Прегръща ми се океана в теб

От нетърпения горя.
Да се науча да прегръщам океан.
Небето да се отразява в дланите ми.

Или пък просто да видя
още от прозореца на влака
как ме чакаш на някоя гара.

Ръцете ми, така привързани
към теб и твоята безкрайност,
се вкопчват във гърба ти.
Разтърсва ни прегръдка,
рушаща разстояния.
Дробовете ми са пълни със вълнение
и нямам въздух да ти кажа
колко много....



*Снимка

Лятото на Кросандра

На майка ми

Там на терасата
където с оранжевите си цветове
властва
Кросандра
принцеса на Цейлон
и единствена понася жегата
с майка ми
печем поезията на лятото
и копнеем морски залези в
пиперено червено

а зимата ще бъда пълна
с спомени
за лято за любов
и за пипера с морено

26.07.2012 г.

Моё тебе

Колекционирам облаци
преди да станат дъжд
съвсем случайно
римуват се със този мъж
сънувам го
и все така и неведнъж...
Горчат ми тези понеделници
преливащи в безкрайни
седмици
повтарят се заглавията в всички вестници
сърцето ми е спряло да ме чува

И слуша само
Луни
Звезди
и Залези
защото го разказват

21.07.2012 г.

Свежо





3 неща за свежо настроение - нова прическа (бретонът носи весело усещане за детство), коте и разтопен карамел с дъх на кафе.
Лятото е река (при липса на море), напечени скали, партита по покриви. А в мислите ми шоколадово разтопени парченца аз и Той, аз и Той...

18.07.2012 г.

Absolutно


От Absolut много искат да ме пратят да пия водка в Стокхолм.
За целта само трябва да им отговоря на три екзистенциални въпроса, а вие без много-много да ми завиждате да гласувате за моя пост тук.

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота?

Мисълта за удовлетворението след всяко преминаване през много трудното до много хубавото. Адреналиновото щастие, от което не ти се спи, защото те е страх, че насън няма да можеш да продължиш да се усмихваш. Първата глътка, която винаги е най-сладка, защото знаеш, че след нея предстои цяла неизпита бутилка.

На какво си готов, за да ставаш все по-добър?

На грешки и повторни опити, на втори шансове, на потене, на ставане рано, на стоене до късно, на побиране на още повече любов в себе си, защото любовта е мощно гориво.

С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?
То си е едно толкова обикновено ежедневие, кипящо от емоции във всички цветове на дъгата, че всичко в него ми се струва невероятно. Сигурно се различава по подредения по точно определен начин личен хаос, който както казва съквартирантката ми Цвети, е специфично състояние на духа. Иначе е скучно.

16.07.2012 г.

пLOVEдив


пловдив
с вкус на плодове
на сладолед
на твоите магически ръце
топли и мургави
как така лекуват
притеснения
стряскания от сън

в пловдив съм една
от всички котки
мъркащи по калдъръмите
по сенките
и терасите

пловдив с малките сенчести улички
ти отива на погледа
събрал толкова много гори и дървета

най-вкусните целувки
се случват по гарите


*Снимка

13.07.2012 г.

Жега


Градът лепне по мен от жега и наглост.
Потни гърбове по кожените седалки на автобуса. Залепваме в неестественост.
Търся се във всичко, което имам около себе си в този момент. Очите ми се затварят бавно от горещината. Разхлаждам се с Кино.
Вечер се затрупвам с книги и спя спокойно, докато комарите ритуално ме обикалят.
Не взимай нещата навътре. Най-глупавият съвет на света. Или поне най-неприложимият за мен.
Опорна точка. Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си за по-добра видимост.
Но правилните знаци се виждат само със смелост.

9.07.2012 г.

Нямат право


Нямат никакво право да ми замирисват на теб. Да ме заблуждават напразно. Да се обръщам към тях с очакването на онази любов, която ми лази по миглите, с която изобилствам, когато очите ти се впиват в моите като малки иглички.
чакам броя цъфтя и обичам в разбъркан ред

*Снимка

7.07.2012 г.

А сме онова, което не казваме

Отсънувам си предната седмица. Вкъщи, където е пълно с цветя. Татко свири на китара, мама щъка из кухнята.
Топли бирени вечери, подскачащи насам-натам хора. Спасявам се в усмивка и поглед към небето. Нужен ми е син простор, в който да се забравям.
Мислите ми за него препускат по-бързо от нощния влак. Не мога да се престраша да му напиша всички мили думи, които треперят по цялото ми лятно аз.
А знам, че сме онова, което никога не казваме.
И губим щастие от страх.