26.08.2013 г.

Планински

залезът се изцъкля
като око на тигър
пътят не чака
той е

***
шумът от реката
се влива в мен насън
а той сънят ми до мен
дълбоко спи

***
"върнах се"
е така различно
от "прибрах се у дома"

13.08.2013 г.

Един Бургас

Един бърз Бургас е достатъчен, колкото да усетиш влюбено спокойствие, колкото морският бриз да погали сочните ти нощни тръпки, колкото да зaбравиш София. Един Бургас, в който да послушаме хипарски истории, да погалим няколко котки и да се смеем. Да се смеем толкова много, на толкова много неща, че на връщане във влака всяка от нас да се усмихва между страниците на книгата си.
Недоспиването се трансформира в забав(е)ност. Улиците до хостела вечер са тихи, хостелът ни е до бара, барът ни е до кръчмата, кръчмата ни е до хостела: един красив Бермудски триъгълник.
Сутрин не ни събуждаше шумът на вълните, а един досаден папагал, който си свирукаше джазова мелодия! Гледката от прозореца ни беше ужасна, но всичко това само водеше до повече и повече ехтящ смях в миниатюрната ни стая.
Чувстваме се на своя почва (пясък) и си мечтаем. 
Накрая връщането в София само ми напомни, че се връщам в празно легло. След хубавото искаш още повече хубаво. След всичко искам винаги да следваш ти. Искам да се връщам някъде, където мирише на теб, или да се чува гласът ти от банята, или пък да има твои празни бутилки бира.. каквото и да е.
Само да си ти.

7.08.2013 г.

Кратки и случайни

Чисто

И днес си каза:
Започвам на чисто.
И си наля
едно чисто.

Добра дума

една добра дума
отвори светове от смисли
и предположения коя ли съм

Ерньо Рубик

няколко сутрини се повтаря
момчето с кубчето на Рубик
и китарата на гърба
след него ли тичам
или след автобуса


Ефектът на пеперудата

промъква се
в умове и животи
с размах на пеперуда
ефектно и ефективно
умение или случайност?

*Снимка

4.08.2013 г.

Наужким

Мечтите в неделя следобед се проветряват на вентилатора. Работя над себе си. Редувам китара и четене, а жегата се стича наоколо. Всичко е застинало и аз съм последният човек в Студентски град.  Мисълта ми е като разтопен асфалт, а нещо отвътре не спира да ме тормози.
Може би защото някъде там има студени пирински езера, защото раницата ми иска да я изкарам из под леглото, защото вятърът катери планини без мен, защото "лятото е само наужким" и Бургас на Таралежков ме чака...:)