30.10.2013 г.

Лекомисл(и)я

като спиците на колело
по тиха улица
скърцат тревогите ми за света
в такива осъзнати вечери
чувам
как времето отмерва лекомислията
с които бавномъчителносигурно
убиваме музиката
извираща от вените ни

***
На Хижарят с главно Х

прозират му старите болки
погледът му е син от плуване в дълбоки води
захапал е люта цигара
а грубият полузабравен свят дими там някъде долу под буковите гори

когато си в ниското
приятно е да знаеш че някой високо над града
те помни

22.10.2013 г.

Събота в Хамбара

След като събуждаме едно момиче, заспало в удобното си кресло в тъмния двор, успяваме да намерим входа. Вътре сме. Засичаме с бавните си погледи как се освобождава една маса и стигаме до нея по стръмните скърцащи стълби.
В Хамбара е топло, задимено и мирише на восък. Времето се превръща във философско понятие, което има относително значение. Не си спомням какво сме говорили толкова дълго, но знам че ни подслушва ренесансовата поезия, пропита в това място. Припомняш ми колко е хубаво да си твърде уморен от приятна вечер, да говориш дълго с приятел за всичко и да ви пробожда сладка носталгия при всяко "Ей, спомняш ли си...".
Поглеждам те в зелените любопитни очи и мисълта, че сме си същите ми вдъхва толкова голяма сигурност.
По някое време мъжът срещу нас започва да свири  Summertime, а жената, в която сигурно е влюбен,  пее тихо и красиво. Стоим с отворена уста няколко минути и после се чудя колко малко всъщност й трябва на една събота, за да не искаш да свършва.



17.10.2013 г.

Имам 30 минути

Ще повярвам, че дълбочината ще дойде с годините, а не с бирите.
Сега имам просто 30 минути преди лягане, в които искам да пиша. Да оплача самотата на тротоарите сутрин, страдащи от препускащата човешка суета и глухите за бръмченето на колите улици. Да се боя плахо, че толкова много споделяне на дребни болки може би ни прави по-празни, а не по-цели. Да си обясня света, в който се изплъзваме на любовта, в който паметта ни е безотговорна, в който си задаваме все по-скучни въпроси, за да не ни изплаши това, което още имаме да си кажем. Сами на себе си и един на друг.
Ще повярвам и в подреждащите живота ни случайности. И в това, че нещата, които ни държат истински живи, винаги са далеч от нас.


*Снимка


9.10.2013 г.

Търся

В търсене на подходяща философия съм.
Но всичко ми изглежда преходно. Седмицата - най-преходна от всичко.
Търся и виждам повече около мен, отколкото всъщност може да се види: голям недостатък, с който не знам как да се боря. Заблуждавам се, че има повече смисъл в нещата и хората, отколкото понякога е възможен. Още ми се случва да бъркам най-обикновен интерес с топло разбиране.
А списъкът с неща, които ни съкращават живота, само се увеличава: светофари, глупави въпроси, нервни, много нервни хора.

трябва ми
място за китара с нисък таван 
и чист въздух за да бъда себе си

*Снимка

3.10.2013 г.

Утро

утрото ще изпълзи от празната бутилка на земята
в далечината ще изсвири влак
леглото на съседите отгоре ще изскърца

ще се засмеем тихо
за добро утро 
през глава завити

*Снимка