27.09.2014 г.

дом

Съботната студена нощ изплезва език срещу разделените "влюбени". Онези, които на живо не се понасят, но по телефона се обичат с по хиляди предъвкани  "обичам те".
Улиците коварно преплитат тротоарите си и спъват онези, които им намирисват на алкохол.
А котките на този град дали си имат свое място за студените есенни съботи?

Мечтая мой дом, който да мирише на шипки и ванилови свещи.


*Снимка: http://anoyafairy.tumblr.com/image/80997571382

24.09.2014 г.

Ранни есенни проблясъци

мрачно е
но облаците на септември
красиво плачат слънце
върху зелените ни пътища

***
В бунгалото
навън дъждът се разбива върху ламаринения покрив
а ние
заспиваме
само за мънич....

***
малките удоволствия 
заключи ги в самотни занимания
и никога не ги продавай заради време и работа

3.09.2014 г.

Последни боровинкови дни

Този път планината има вкус на домашния кашкавал на Атидже от Света Петка. На боровинките до езерото при х.Белмекен. На грозодова с фурми... Пътят към хижата се оказва не дълъг, а вкусен.
Вървим със стадо овце и забравяме, че бързаме.
Пием бира на две щайги пред хижата в ремонт, говорим за вятърни турбини и слънчеви панели и забравяме, че е студено (топлото е под яката зад врата ти).
Гледаме огъня как пръска искри до звездите почти. И забравяме, че е тъмно.
Слушаме как кучето отвръща на собствения си лай от ехото и забравяме, че е тихо.

Наблюдаваме хората около огъня. Един симпатичен мъж се е напил и разказва вицове. В очите му пъплят хиляди ежедневни тъги. Жена му не го оставя да ги разкара с ракия до никое време, тук, под Млечния път, където няма нужда да се прави на щастлив . Дърпа го за го ухото и го слага да заспи на време.
Разочаровани се споглеждаме. Разбира се, че аз никога не бих...

*Картина Cathy McMurray