2.09.2015 г.

От понеделник

Бързам да стигна до теб, докато септември още е топъл и мирише на акварелно синьо небе. Изпитвам нетърпимост към времето, което ме дели от сбъдване на малки желания като това
да ти изсвиря falling slowly и да звучи като песен 
да помириша Португалия и Куба
да открия онази промяна в софийските дни, която да ми върне вдъхновеното търчане и хармоничното заспиване вечер

Но търсенето на тази нова посока е цяло пътешествие. Лутам се, губя се, но през цялото време гледам навътре към себе си с повишено внимание. Сутрин точно на светофара преди работа изпитвам онова копнеене по създаване, творене, изгубване в нови светове и за момент съм сигурна, че ей сега на ъгъла ще завия към Новия живот. 

Но после идва същото познато ежедневие, напомнящо ми деликатно, че нищо не се случва, без да се опитваш да го случиш сам. 

Списъкът с малки желания продължава да расте. А вечер остава малко време за измисляне на плановете и подготовка за случване. И точно когато съм на ръба на леко отчайване, веднага те набирам. Смеховете ни се сливат и петъкът започва да ми звучи все по-близо, а новия живот - е, той винаги започва в понеделник.