2.11.2015 г.

Прекръстени недели

Всеки път щом те гледам на гарата
през стъклото на намръщен и стар автобус,
на раздели прекръствам неделите
и преглъщам на буци горчивия вкус.

После виждам как ти се смаляваш,
а тъжното в мен неусетно расте.
Затварям очи и за миг си представям,
че автобусът е счупен и на завоя ще спре.

Ще до тичам обратно, за миг ще те стигна,
и зад нас любопитен ще наднича града.
А шофьорът ще мине и с усмивка ще смигне,
Не всяка повреда носи на човека щета.