28.12.2015 г.

Над дома

Декември се е изтегнал на слънце, тук у дома и крачи бавно с мързеливи стъпки към най-долния ред от календара. В последните си дни лежи по корем на припек и отказва да бъде такъв, какъвто всички го очакваме - пухкав и закръглен от сняг, уютен и ухаещ на топли завивки. На декември му е омръзнало до гуша да бъде клише.
Декември тази година не е равносметки и празни обещания под лампичките на елхата. Декември този път е слънчево мечтаене, нови открития в усмивките на старите приятели, споделяне на смели планове, разказване на вдъхновяващи светове.
Декември не бърза за следващата година, защото още се наслаждава на тази. 
Декември е спонтанност, смях и полет. Истински, над слънчевото вкъщи. 


И ме приземява по-цяла, с тупкащо за нови слънчеви приключения сърце. 



21.12.2015 г.

Калинката

Пътуваме тихо, угрижени в мисли,
"да не забравим за това и онова".
Метрото поклаща ни сънени още
и "понеделник" дамгосва на всички лица.
Но и тук под земята изгряват усмивки.
Мъничък дядо усмихва се сам.
И в шепа щастливо нещичко стиска,
сякаш магия се кани да пусне от там.
И ето подава се - истинска фея!
Червена, на точки, с малки крилца.
Калинката също за работа бърза,
но носейки радост, а не сивота!