15.04.2017 г.

Тихи армии

Сутринта облизва полепналите по устните сънища.
Смирение на тихата армия от чувства.

Тъгата ми проточва шия към възможните избори. Не мога да победя целомъдрието на утрото, не мога да прескоча добре подредените вселенски ходове. 

Същестувам в бавно изстиващи погледи, съществувам забравено по ръбове на отражения, пълни луни и чаши.

Лава от застинало минало. Коя съм, когато ме пронизват копията на капризната му мощност?


Снимка