Май е дъжд

Майският дъжд е нежен барабанист.
Ударите му напомнят за неслучило се минало.
Прецеждам се в напусканията на себе си,
които ме смалиха до желанието да се притежавам
тихо и осъзнато,
да се завърна в тялото си
и в този остров на спасението
да чувам как отвътре монотонно
ро-
моля.

Тихи армии

Сутринта облизва полепналите по устните сънища.
Смирение на тихата армия от чувства.

Тъгата ми проточва шия към възможните избори. Не мога да победя целомъдрието на утрото, не мога да прескоча добре подредените вселенски ходове. 

Същестувам в бавно изстиващи погледи, съществувам забравено по ръбове на отражения, пълни луни и чаши.

Лава от застинало минало. Коя съм, когато ме пронизват копията на капризната му мощност?

Снимка

Зимно време

натъпках джобовете си с време
мълчало беше в преспите
но се натроши на бели петна
и бавно

с
  т
    о
      п

           и

се на спомени

Есен по "Далчев"

търкулва се обла сутрешна мисъл

край лъскавите червени ябълки

и тиквите които не са се превърнали в цигулки

котка измерва с опашка силата на вятъра
а Булгаков и Стивън Кинг мръзнат под голите клони "на старо"

стихотворението лежи неподвижно в шумата
повито в крехките детайли
"внимание чупливо"

но се спъвам
разливам кафе
и го счупвам

Photo: William Smith

Nutshell

Сега навярно спиш отвит въпреки студеното. Но затворен на топло вътре в рачешката си черупка. 

Сънена близост и неизмерима далечност едновременно. Там си, дишаш равномерно, но сънуваш неравноделна другост, в чийто ритъм не мога да вляза.

Представям си плътността на всеки твой момент, когато не сме заедно. Как устните ти изглеждат по-пълни, когато спиш, как трескаво говориш на френски, как попиваш с всички сетива онази песен, която знам, че ще ти хареса. 

Оглеждам се в празните дни, през които трябваше да мина. Онези без пулса на смисъла, отъркали се безцеремонно в Наглост и Фалш. Отвън - с усмивки като от рекламите, а отвътре - с обикновен човешки страх, облечен в поза.
А в ръкописа на нощта, се съчинявам отново, за да се събудя съхранена.

Научих:

Всеки ден е борба да прескочиш пропастта между глупостта и цинизма. 
Борба за
чистотата да остана себе си.

Ти си аршинът, с който меря смисъла и времето си тук.

Illustration: Maija Laaksonen