Разплаканото зеленото зад прозорците на колата
Пътища по които не бяхме рамо до рамо
Пролетта в която липсваме
Бързо тиктакащият часовник срещу леглото ти
Звезди които няма да гледаме заедно
Безвъзвратната тишина на последната прегръдка
Превръщането ни в тавански спомен
29.04.2016 г.
28.04.2016 г.
Анализирам това
Колкото повече сме се опитвали да заглушаваме демоните си, толкова по-яростно те са пропълзявали, намествали са се удобно между нас. Колкото повече сме се страхували да ги изречем на глас, толкова по-трудни сме ставали един за друг.
Отказали сме се още преди да знаем, че сме.
Онова "Излекувай се" ще кънти толкова дълго и силно в мен, докато не се науча, че никой на този свят няма право да обвинява човешко същество за това, което усеща.
Единственото, което наистина трябва да направя е:
да се излекувам от вината.
1.04.2016 г.
april fool
усмихваш ми се в онова преди
и правим любов с отключени сърца
на сутринта слънцето пронизва отрязаната ми половина
и отворя ли очи сънищата с теб се разбягват като сърни
април ще върне най-сладко болящите спомени
пълзящите калинки във вените преди всяко очакване на бягство
но ще свършат ли спомените
щом болката се храни с тях?
и правим любов с отключени сърца
на сутринта слънцето пронизва отрязаната ми половина
и отворя ли очи сънищата с теб се разбягват като сърни
април ще върне най-сладко болящите спомени
пълзящите калинки във вените преди всяко очакване на бягство
но ще свършат ли спомените
щом болката се храни с тях?
Абонамент за:
Публикации (Atom)