само в един ден
пътуване приятел природа
по пътя към Карлуково
четем пътеводителя на дивите места
и мечтаем
има и куче в купето
и момче което пише ноти
просто имаме нужда от пролет
във вените
за да бъдем щастливи
и през останалата част от годината
светлината умее така добре
да се плъзга по скалите
пещерата има очи
плаче
вътре е хладно от сълзите й
гледката се допълва
от разни смели деца
които висят по скалите
катеренето май е едно от многото неща
на които никога няма да се науча
така и не намираме
Беседката-С-Уникална-Гледка
за която всички говорят
затова пък попадаме на
най-красивата и самотна полянка
печем се и снимаме бръмбари
Карлуково било известно с лудите
не знам
нас май ни прихвана
ненормално спокойствие
връщаме се със сладолед и бира
БДЖ не е чак толкова зле
(като изключим пияните перверзници)
прозорецът гледките
снимаш с очи а
вятъра те целува
малко грубо по лицето
има толкова неща от които ти се иска да избягаш
но смисълът от пътя идва
когато има нещо хубаво
към което да вървиш


