Подслон

Ръцете ти
са подслон
когато в мен се прецелват
стрелите на умората
мога да се отпусна в теб
и да полетя наум
тялото ти
е топлина
вечер в някоя хижа
потънала в нощния хлад
от целувките на планината
и всеки страх
като от тъмното в гората
ще се превръща в смях
щом знам, че ти
вървиш до мен

Гладна за сън

2 часа приблизително ме делят от свършването на работния ден и марш към стадиона да изпробвам дали новичките ми маратонки ще бягат по-бързо от старите.
Вчера беше ден за почивка, вследствие на който днес съм гладна за сън. Равносметката: среща с 1 дъждовник, няколко жаби и 3 сърнички на Черни връх. Зелено, полянки, дрямка в боровинките и самотни дървета по хълмчетата към Железница. И най-важното, почти никакви хора!
А следват едни неизвестно-къде-ще-бъдат-прекарани-но-със-сигурност-хубави събота и неделя.

Имам си блокирана дебитна карта и голяма усмивка. Второто ми е подарък от Него.

Снимка: http://shushuhome.deviantart.com

Есенни мисли

пътуванията сред пастелни цветове
топлата самота на септември
махащ за спомен на лятото
бъркането на кафе с канелена пръчица
всико е магия през есента
***
ще бъде сто часа
на някой си октомври с много дъжд
а аз ще ти прошепна с френското си "ррр"
благодаря ти за романтиката
***
не само пролетта е разцъфване
през есентта разцъфват
старите ми болки
преглъщам ги все по-смело
***
разминавам го всеки ден
чернокос и черноок
есента му е любовница
знам че е поет
дръзко и тайно
се влюбвам в стиховете му
които никога няма да прочета
***
през есента
ставам топло-гальовна
а вечер
даже мога да мъркам
но само ако Той си играе нежно
с котешката ми уязвимост

като грозде

На Я.А.

"Пожелах я, птици се разпръснаха в сърцето ми."

чета те
с наивността на дете
което не разбира какво говорят възрастните
но му е страшно интересно
(може и поотделно)
думите ти
се разпукват
като гроздови зърна
на върха на езика
разширяват се зениците
и се отварят разни въпросителни
за живота
за птиците в сърцата

не искам да те прочета
докрай
защото знам, че там
ще мирише на
голо мълчание
за което още не съм пораснала

Никакво заглавие

Беззвучно се вливам в себе си. И съм черно-бяла, естествено. Нямам преди и сега в календара, а само едно голямо "ще". Написано с червени букви.
Може да е много тъпа и ядосана сряда, но май пак прилича на останалите ми дни.
Опс, здрасти слънце, забравих, че имаме уговорка - ти грееш, аз се усмихвам.

Някогашното незабравимо забравя ли се? Защото от всяко мое капе вечност и засъхва като смола.

Изтъркано

Малка таванска стаичка със сини стени и с мастилница върху стара ракла. Мирише на лавандула, против молци. Измежду дрехите ни по пода, току що съблечени и все още топли, са ми всичките тефтери, пълни със стихове и писателски мъдрости, в които разпознаваме живота си. По пода се търкалят негови акорди, които за мен са като йероглифи. Аз пиша поезия, която не е тъжна, а е просто прекрасна, а той свири музика, от която ми трепери под ключицата.

В малка синя стаичка ще се премълчим пред света на другите, а времето ще го избутаме на топка в края на леглото заедно с одеалото.

Ако само имах малка синя стаичка.

Презареждане

Очите болят, хората наоколо дразнят, искам навън под септемврийското небе и последните летни лъчи. За щастие идва съботно-неделният микс! Време за творческо презареждане.
Вчера ми беше най-самотното пътуване в градския. Но от онази самота, която си има име (по Блага Димитрова).
Сънувам планини. И от катеренето им се събуждам уморена.
Уча се да бъда по-добър приятел.

Чета: "Страна на чудесата за непукисти и Краят на света"
Слушам: Тракане на клавиатури

На прага

Прекрачвам си прага
на влюбване.
Безстрашно съм скочила,
но дълбокото има цена.
Усмивката ми чака търпеливо твоята
дори когато
от луната в очите ти капе тъга.

Пожелал си падаща звезда,
но знам ли,
те стопяват ли се във светулки?