Nutshell

Сега навярно спиш отвит въпреки студеното. Но затворен на топло вътре в рачешката си черупка. 

Сънена близост и неизмерима далечност едновременно. Там си, дишаш равномерно, но сънуваш неравноделна другост, в чийто ритъм не мога да вляза.

Представям си плътността на всеки твой момент, когато не сме заедно. Как устните ти изглеждат по-пълни, когато спиш, как трескаво говориш на френски, как попиваш с всички сетива онази песен, която знам, че ще ти хареса. 

Оглеждам се в празните дни, през които трябваше да мина. Онези без пулса на смисъла, отъркали се безцеремонно в Наглост и Фалш. Отвън - с усмивки като от рекламите, а отвътре - с обикновен човешки страх, облечен в поза.
А в ръкописа на нощта, се съчинявам отново, за да се събудя съхранена.

Научих:

Всеки ден е борба да прескочиш пропастта между глупостта и цинизма. 
Борба за
чистотата да остана себе си.

Ти си аршинът, с който меря смисъла и времето си тук.

Illustration: Maija Laaksonen