Загубих вдъхновение. Като тийнейджърско дръпване от цигара люти липсата на смисъл. Дяволски плашещо е отсъствието на себе си в края на деня. Не ми понася самотата на светещите екрани, в които сме заключени.
Иска ми се парещото нетърпение от взимането на бързи решения, лекотата на летенето със силата на още неродени думи.
Но пролетта от снощи си таника Here comes the sun. И е толкова прекрасно, когато се огледаш около себе си и видиш, че се случват хубави неща с приятелите ти. Осъзнавам, че Вели заминава за Африка, че Ани е влюбена, а Диди е на път да сбъдне мечта.
Хубаво, е когато намерим време за тези моменти, в които да се разкажем, да се смеем, да пием вино, да ядем пиле със сметана, да се споделим. Защото време за това има винаги. Стига да не го задушаваме с теории на вероятностите, да не го материализираме от суеверие, да не го бичуваме със самота.
Времето е тук и диша под пластове нерешителност.
Времето е нетрезво -
духът от бутилката на живота.
Да пием
б
а
в
н
о
.
*Снимка
10.02.2014 г.
4.02.2014 г.
Състояние
градът е хлъзгав а хората са странни
като в песен на Тhe Doors
с ръце в джоба чакам твърде търпеливо
автобуса
петъка
края на месеца
началото на почивката ...
и така докато се събудя
след години
с бръчки от търпение
като в песен на Тhe Doors
с ръце в джоба чакам твърде търпеливо
автобуса
петъка
края на месеца
началото на почивката ...
и така докато се събудя
след години
с бръчки от търпение
Абонамент за:
Публикации (Atom)