23.06.2011 г.

Хубав ден


Започва с един добродушен дядо в автобуса, който ни пожелава успех на изпита и една руса принцеска в чудна черно-бяла рокличка, усмихваща ми се, докато преговарям лекциите. После бързане от изпита към гарата, плод на спонтанното ми решение да се прибера вкъщи. Във влака е прашно и горещо, заспивам и направо усещам как косата ми започва да изсветлява в краищата от силното слънце. Но си слушам Chris Rea, мислейки си за Някого, как гали тази вече изсветляла кестенява коса, и ето, стигнали сме Търговище, докато се оплаквам по постоянно звънящия ми телефон. Оплаквам се, а всъщност ми е хубаво да нямам търпение, за да изненадам нашите. Даже не взимам такси, за да стигна по-бавно, да мина през улиците, които миришат на липи. И колкото съм по-близо, толкова по-силно мирише.
Вече си ги представям седнали на терасата, вечерят. На вратата се звъни. Чувам как баща ми подвиква на майка ми да отвори. Тя се чуди коя съседка ги прекъсва точно на вечеря и Яяя...
Дам, обичам да нямам търпение...

1 коментар: