Броиш
утъпканите в скука часове
и преминаващи бегом минути.
Навън е юни в края си,
но някой е окраднал слънцето.
Заради някого.
(Благодаря ти.
Отива ми на блясъка в очите,
когато се оглеждам в твоите.)
Юли. Със студена бира във ръка,
изтегнал се е на шезлонга си
и наблюдава зад тъмни очила
момичетата с плажни рокли,
които вятърът разбърква в хаос
пред жадните очи на минувачите.
На пейката във морската
ще има двама влюбени
и много гладни гълъби.
А те и двамата
не подозират, че някой в Холивуд
измисля филм за тях.
А като дойде август...
Ще се превръщам тихо в песен
всеки път, когато залезът отваря с огнени лъчи
очите ни към хоризонтите.
И някой някъде ще изкрещи:
Животът е
обърнат пясъчен часовник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар