28.03.2012 г.

За грешките и хората

Напоследък пак има лоши последствия от грешните първоначални преценки, които правя за хората. Понякога не знам дали просто съм толкова нехайна и невнимателна, защото съм влюбена и женските ми инстинкти за останалите мъже са притъпени. Или пък наистина не мога да виждам зад стените на еуфориите в новите запознанства, на сприятеляването и винаги добрите първи намерения.
Като оставим настрана последствията, може би това си има и хубавите страни. Истинска съм, без да се старая, без да се пазя.
Несподеленото понякога създава у нас желанието да изсмучем всичко, което се случва в живота на другия. Както като малки смучем сока със сламката, дори когато вече няма останал сок.
Блъскам се между две усещания. Между това, че съм допуснала някой да ме мисли за по-близка, отколкото мога всъщност да му бъда. И между искреното ми желание да му се случват хубави неща.
Обикновено бягам, когато не искам да бъда нечие неслучване, докато емоционалната буря просто отшуми.
Но сигурно и това е грешно.
А грешките, които допуснах напоследък, като че ли не бяха малко.
Хареса ми едно приятелско успокоение, че всички те са резултат от това, че съм "сърцата". Разбира се, лесно е да повярвам, защото винаги е необходим някакъв метод за справяне с хилядите емоции, преминаващи през нас, който да доведе до забравяне. "Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение. Ако не беше повелителката забрава с умението си да забулва страстните мисли и да ги предава на паметта, за да ги подреди, мозъкът би се превърнал в обикновен контейнер.[...]Раната зараства, така както с течение на времето на снимката избледнява блестящият гланц на фотографската хартия." Така казва Кустурица, а ние само можем да се съгласим.

25.03.2012 г.

Лилави дъждове

Днес облаците миришат на дъжд.
Онзи дъжд, който звучи като леко пращене от плоча.
Когато вали, ставам клише. Мисля за тихи вечери, в които чувствата ми са индигови и се отпечатват по кожата му.
И спомени за първите ни срещи... поляти с вино и пролетен дъжд.

Колко е прекрасно усещането, че Той е само на една усмивка разстояние.





 *Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=purple%20rain&order=9&offset=264#/d1e775k

21.03.2012 г.

Ден първи от пролетта

Людовико Ейнауди ми погъделичка сутрешно пролетните желания в душата. Имам огромен буркан чибо голд с каймак! Искам сутринта да е по-дългата част от деня, но не умея да ставам достатъчно рано.
(Мейбълин за котешки очи+жълта чаша с котки! ХА!)
После пък 3 пъти писах и трих глупав смс, докато си чаках събеседника за интервю. Слънчево, той се разсейва от сладоледа до нас. Като се развълнува и взе да ми размахва диктофона. Не се сдържам и му казвам. Смеем се. Накрая все пак си купува сладолед.
После женски шопинг със сестра ми. Резултатът: подути от обикаляне крака и жълта блуза със зъбато извънземно (колебание между него и един октопод).

пролетно желание №1:

да ме мисли добра
без никакви усилия
за това


19.03.2012 г.

Настървено


Ще захапя слънцето
Ще му опадат от страх огнените лъчи
Ще завалят слънчеви зайчета
Планетата ще стане жълто петно

И ще има вечно щастие.








*Снимка http://jessystorm.deviantart.com/art/Bite-Size-66182285?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20sun%20bite&qo=25

18.03.2012 г.

Сънищно

Ако възглавницата ми можеше да говори, щеше да разказва за вълни и морета, за дървени къщи с ниски покриви и розови черешови пътеки.
Нямам търпение да открием тайните зелени места на тази пролет.
А пролетта определно умее да създава онова усещане у мен, че съм абсолютно безгрижна, въпреки хилядата неща, които трябва да свърша.
Гледах "The Way" (http://www.imdb.com/title/tt1441912/). Искам с Него в най-затънтените села на Испания! И в Муксия - последния град по Пътя на Свети Джеймс - огромни вълни, които се разбиват в скалите, един морски фар и бели пухкави облаци, в които да заровим с поглед по една синя мечта.
Е, за днес трябва да се задоволя само с бягането на стадиона и гледката към Витоша.

И пролетно да пърхам с крилца около мислите за Него.

*Снимка:http://maldonadoga.deviantart.com/art/Muxia-Lighthouse-108266144?q=boost%3Apopular%20muxia&qo=6

10.03.2012 г.

Глезя се


сутринта се усмихва
с пълна уста
торта с орехи и млечен крем
черно кафе срещу прозяване
а навън чакат
да ми позират кокичета
и други вестители на пролетта

9.03.2012 г.

Изчервявам се

изчервявам се
от мигове
които знам че няма да се върнат
от погледи в които
има вино и
печка с дърва
от които можеш да чуеш
пращенето на огъня
и далечното свистене на вятъра

преди лягане
играя игра
да мисля за теб само с една дума
засега списъкът е дълъг
и доста вкусен

тази вечер просто ще си пожелая

поръси ме със слънце
за да стана разтопен следобед в шепите ти