Ако възглавницата ми можеше да говори, щеше да разказва за вълни и морета, за дървени къщи с ниски покриви и розови черешови пътеки.Нямам търпение да открием тайните зелени места на тази пролет.
А пролетта определно умее да създава онова усещане у мен, че съм абсолютно безгрижна, въпреки хилядата неща, които трябва да свърша.
Гледах "The Way" (http://www.imdb.com/title/tt1441912/). Искам с Него в най-затънтените села на Испания! И в Муксия - последния град по Пътя на Свети Джеймс - огромни вълни, които се разбиват в скалите, един морски фар и бели пухкави облаци, в които да заровим с поглед по една синя мечта.
Е, за днес трябва да се задоволя само с бягането на стадиона и гледката към Витоша.
И пролетно да пърхам с крилца около мислите за Него.
*Снимка:http://maldonadoga.deviantart.com/art/Muxia-Lighthouse-108266144?q=boost%3Apopular%20muxia&qo=6
Няма коментари:
Публикуване на коментар