Днес облаците миришат на дъжд. Онзи дъжд, който звучи като леко пращене от плоча.
Когато вали, ставам клише. Мисля за тихи вечери, в които чувствата ми са индигови и се отпечатват по кожата му.
И спомени за първите ни срещи... поляти с вино и пролетен дъжд.
Колко е прекрасно усещането, че Той е само на една усмивка разстояние.
*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=purple%20rain&order=9&offset=264#/d1e775k
Няма коментари:
Публикуване на коментар