се събужда във мене деня
и мирише на слънце и смях
щом си спомня за тебе в съня
би било хубаво (даже прекрасно), нали
ако можеше в теб
да отворя сънливо очи
бих изчакала цяла вечност така
закъснелия дъжд
и след него лилава дъга
и знам днес денят
ще си мисли за теб и за мен
разделени в този
вечно бързащ/закъсняващ град
но самотата му
ще се стопи веднага в цветове
когато вечерта ни вземе в своя топъл мрак
Няма коментари:
Публикуване на коментар