"И любовта вероятно се гради в мистичните паузи между говоренето, между сънищата..." Емир Кустурица
Срещу мен е момчето с червената риза
и светът ми изглежда по-обясним
когато си го разказваме
на по чаша бира
от очите му прехвърчат
китарни рифове
пинк флойд цепелин
червеното му ходи
защото е смугъл
като Ралф де Брикасар в
"Птиците умират сами"
прекарал е цели лета
по прашни зелени места
момчето с червената риза
обича да слуша за пастелните ми сънища
ме целува с вкус на лимонени кори
когато ме доближава
усещам мириса на кожата му
бор и смола
вечнозелено
важни са:
детайлите
малките паузи
на усмихнатото ни мълчание
погледи потъващи във валс
*Снимка
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване