Очите болят, хората наоколо дразнят, искам навън под септемврийското небе и последните летни лъчи. За щастие идва съботно-неделният микс! Време за творческо презареждане.
Вчера ми беше най-самотното пътуване в градския. Но от онази самота, която си има име (по Блага Димитрова).
Сънувам планини. И от катеренето им се събуждам уморена.
Уча се да бъда по-добър приятел.
Чета: "Страна на чудесата за непукисти и Краят на света"
Слушам: Тракане на клавиатури
Няма коментари:
Публикуване на коментар