Синьо Безвремие
7.09.2011 г.
На прага
Прекрачвам си прага
на влюбване.
Безстрашно съм скочила,
но дълбокото има цена.
Усмивката ми чака търпеливо твоята
дори когато
от луната в очите ти капе тъга.
Пожелал си падаща звезда,
но знам ли,
те стопяват ли се във светулки?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар