Няма къде да избягам и точка.
Пак ще съм тук на разсъмване.
Лицата на сивите хора
отново са празни от бързане.
Наум ще рисувам сърцата им,
ще им давам от своята кръв.
На парчета ще пръсна душата си,
за да бъде по-честен светът...
Никъде няма да бягам.
Тук съм, каквато си бях.
Вечер с надеждите лягам,
а сутрин се будя от техния смях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар