Всяка година по същото време

По това време на годината мисля постоянно за онази дървена схлупена къщичка в Жеравна, палачинките със сладко от френско грозде в двора и първата ми истинска поезия.
Есента бавно разбърква вселените в мен. Черно-бялото и цветното, музиката и тишината, смеха ми и носталгията.
Пожелавам си те. Миризмата на дъжд и канела увеличават липсите ти. Вечер не мога да заспя, преди да си спомня топлината ти, а после сънувам думи и мечти, които изричаме с погледи. Няма те, тук ли си, усещам, мечтая те, горчи, а после пак е някога и сладко. Косата ми ще става мека от ръцете ти, кожата ми ще се усмихва настръхнало, очите ми ще бъдат влажни от споделяне.
Всички малки сълзи в мен... ще преплувам през тях, за да те стигна. Там, на другия бряг на реката, където стоиш загледан във водата и малко тъжен.



*Снимка: http://morten-akawp.deviantart.com/