Правя няколко неща едновременно, тоест не правя нищо.
Просто постоянно ми се забиват иглички от нетърпение Той да ми се случва зимно, между две кафета и няколко прочетени стиха.
Мария Донева е прекрасна, искам четвъртък и новата й книга.
А "Страшният съд" на Блага Димитрова си е наистина страшен. Странно е, само тя може да напише толкова нежна книга за война.
Norah Jones ми пее за пеперуди и ме разсейва от не-вършенето на задачите. http://www.youtube.com/watch?v=CNLF9nQr5SI&feature=related
Напоследък е красиво, синьо и безвременно. Не е от онези периоди, в които да ми се налага да живея бързо и да не поемам дъх. Върви ми се бавно и въобще не ме интересува препускането на другите. Тактично се отдръпвам от пътя им, за да не допускам да е през мен.
Дъх. Имам време да погледам как се извива в студа и рисува любов.
Достатъчно време, за да измисля сто и една версии за шоколадовата Индия в очите му.
*Снимка: http://nicolette11.deviantart.com/art/Breath-114202087?q=boost%3Apopular%20breath&qo=37
Няма коментари:
Публикуване на коментар