Някои дни са изненадващо красиви още преди да си ги зърнал. Събуждам се със замррръзнало носле, но топло тяло, в което са танцували хубави сънища. Първо се усмихвам, а после отварям очи. (После пък идва моментът, когато трябва да се подготвя психически за събличането на пижамата.)
Първа сутрин от много време насам, в която нямам нужда от шамарите на силно горчиво кафе, за да се събудя. Все пак пия едно, за удоволствие, с шоколад с кокос!
Правя си снежна разходка. Минавам през площадката до нас, с кестени и люлки. Искам да го доведа, когато кестените са цъфнали и мирише на пролет и целувки.
Точно когато се прибирам получавам "обаждането". Йес, интервюто за работа!
А баща ми готви най-яката супа на света.
Животът е хубав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар