Да се науча да прегръщам океан.
Небето да се отразява в дланите ми.
Или пък просто да видя
още от прозореца на влака
как ме чакаш на някоя гара.
Ръцете ми, така привързани
към теб и твоята безкрайност,
се вкопчват във гърба ти.
Разтърсва ни прегръдка,
рушаща разстояния.
Дробовете ми са пълни със вълнение
и нямам въздух да ти кажа
колко много....
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар