Почакай ме на малка непозната гара
когато лятото разрошено от недоспали делници
пристига с прашен влак
и аз във него
задрямала върху голяма раница
сънувам езеро
Почакай ме
ще бъде рано сутрин
усмивките ни ще са още с махмурлук
но цели непокътнати
и весело ще ни погъделичка гледката нагоре
към твоите пиянстващи балкани
Почакай ме
облегнат на капака на колата
за да избягаме
с усещане за вечността на лятото
макар да е
отседнало във бялата ми рокля
съвсем, съвсем за малко
Няма коментари:
Публикуване на коментар