Има време за всичко

Градът залита в бяло и мъгливо и ти напомня, че мястото ти е тук, вкъщи.
Хубаво, е че годината завършва със срещи с хората, които не си виждал толкова време, но сякаш всичко си е същото. И единственото, което се е променило, е имената на заведенията.
Коледа е очакването да се прибереш на топло, очакването да се приберат и другите при теб. Коледа е вкусна и мирише на дърва.
Всяка година по това време си даваме сметка за това, което искаме. Тази година си пожелавам повече бъдене, отколкото искане, повече здраве и мирис на бор, още повече пътища, повече наши места, повече писане, повече четене, повече разходки в мъгли и дъждове, повече катерене, повече морета, повече откриване, повече себе си, повече шепнене на тъмно с него, повече музика, повече сълзи от смях, повече заедност.
Повече усмихнатост от онази, която е на ъгълчетата на устните ми вечер, когато заспивам спокойна след пълноценност.
А онова, в което се издъних през 2012, хората, към които не успях да открия пътя - знам, че има време за всичко, когато си на 22.

* Снимка

Let me sleep

Нещата, които са мен - в един сак и един Ташев. Списъкът трябва да се редуцира. http://theburninghouse.com/ А ти какво би взел?
Тези дни са сиатълски (Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden). Бързо бавни, стопяват се, мечтаещи за вкъщи.
Все повече се убеждавам, че хората, за които нямаме определения, са тези, които ни променят. Тези, които едновременно са строги, малко не-наши, но друг път толкова топли с нас. С тях погледите не се плъзгат, а  се сблъскват. Реакциите са в малките бръчки около очите ни, изпъкналите вени по челата. Оказват се вярващи в теб и ти дават не посока, а цели пътища.

Очакванията ми за тази седмица не се оправдаха. Така щастливо и споделено ми е. Стресът изчезва, когато просто съм мъркащо коледно вдъхновение в ръцете му.

А сега е време за малко Еди Ведър и малко коледен сън....

  

Cliche

Женските вечери с клиширани благоухания - свещи, вино и мед.
Зимите могат да бъдат изтъркано приятни, с очаквана Коледа, обвити в шоколадови спокойствия, замаяни вечери, топли крака, канелени пръчки, чай Горски кът (най-прекрасното име за чай)...
Зими със замръзнали носове под тежки одеала  (сестра ми).
Споделени зими.
Щастливо го мечтая, докато е до мен, по телефона, на тетрадки, в смс-и, на бележки. Всяко обмисляне за бягство с него ми дава криле, с които пърхам от щастие и прелитам, за да достигна тези дни. По-бързо, по-близко...

Тази вечер

ще си въобразя че възглавницата 
те е попила
също толкова дълбоко
колкото очите ми
отпечатали всичкото бъдене в твоите
женските ми предчуствия
за страх и дебнещи заплахи
ще се смалят
когато заспивайки
си представям че това не е
обикновена възглавница
а твоето рамо, наистина

*Снимка

Тупкам зимно

не съм забравила да тупкам зимно
предколедно разпръскващо желания
и да усещам леко като птица
как ръцете ми щастливо полудели
все бързат да те имат целия
всяко утре с тебе искам
по-бавно да настъпва

и точно когато мисля за това
Дон Корлеоне с розите от ресторанта
стои до мене в автобуса
и държи здраво деня за бодлите
а на мене все ми се изплъзва



*Снимка