не съм забравила да тупкам зимнопредколедно разпръскващо желания
и да усещам леко като птица
как ръцете ми щастливо полудели
все бързат да те имат целия
всяко утре с тебе искам
по-бавно да настъпва
и точно когато мисля за това
Дон Корлеоне с розите от ресторанта
стои до мене в автобуса
и държи здраво деня за бодлите
а на мене все ми се изплъзва
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар